31 ИНФРАБИЛД 5'2022 общинска инфраструктура Р Е К Л А М А читат среда за игра с озеленена околна среда пред не-растителната и изкуствена среда. Тези естествени условия на околната среда имат и друга роля – провокират въображението и подпомагат развитието на положителни взаимоотношения. Поради това е важно центровете за деца в ранна детска възраст и началните училища да имат близък достъп до естествени открити пространства за отдих, за да подобрят обучението и социалната интеграция. Макар че няма общоприети норми за физическата активност сред децата, счита се, че минимум от 120 минути физическа активност на ден са най-добри за децата (макар че това време може да варира в зависимост от пол, възраст и други фактори). В много страни – както развити, така и развиващи се – подрастващите не се разглеждат като важна целева група в градското планиране. Има много възможни оправдания за подобно виждане. В основите им залягат противоречиви нагласи към детската игра, включително разбирането, че това е просто „загуба на време“. Допълнително неглижиране на пространството за игра на открито в градското планиране произтича и от Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 година гласи, че „всяко дете има право на почивка и свободно време, да участва в игри и развлекателни дейности, подходящи за възрастта на детето, и да участва свободно в културния живот и изкуствата”. Играта е от съществено значение за насърчаването на общуването и култивирането на социални ценности, които влияят върху формирането на обществото. Наличието на добре проектирана среда за игра за различните възрастови групи е важно за ангажирането на децата и младежите в активни спортни дейности и отдих. Пространствата за игра могат да бъдат открити или закрити. Освен това те се характеризират с лесен достъп, известно ниво на надзор, наличие на оборудване за игра, специфични за възрастта дейности, озеленяване. Някои локални дефиниции на пространствата за игра дават допълнителни детайли. Така например от опита на Обединеното кралство и САЩ заключаваме, че пространството за игра включва постоянни структури за спортни и развлекателни дейности за децата. Тези структури могат да бъдат с персонал или без персонал, на закрито или на открито, както и на обществени или частни терени. Структурите могат да имат официално оборудване за игра или необорудвани зони, като озеленени зони и игрища, които позволяват различни развлекателни и физически дейности. Смята се, че всички деца - с и без специални нужди - се научават на общуване и социални взаимодействия чрез играта. За да се гарантира, че правото на децата да играят не е „допълнителен лукс“ след съображенията за всички други права, дизайнът на пространството за игра трябва да бъде съществен компонентв процеса на градско планиране. Проучванията показват, че децата предпо-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==