38 ИНФРАБИЛД 3'2022 независимо колко опитен е мениджърът човешки ресурси в компанията или пък фирмата за подбор на персонал, когато няма хора, то си ги няма, както се казва в един български култов филм: „Абе, момче и в склада няма“. Така че това не е въпрос като този на Хамлет със само две опции - да внасяме или да не внасяме работна ръка от вън, а въпросът всъщност е кога да започнем и какво да очакваме. Освен в промяна на начина на мислене, внасянето на работна ръка отвън е свързано и взимането на важни решения. Как една компания - посредник може да бъде полезна в този процес? Много е важно компанията посредник, освен чисто процесуалния опит, да има и реален опит в страната от която внася работна ръка. Много от българските компании в тази сфера са просто „попълвачи“ на бланки, само че това не е достатъчно и е далеч от това, което ние правим в тази посока. Процесът е многопластов и такъв трябва да бъде и подходът към него. В една група от 10-на работници може да възникнат, както вътрешни конфликти, така и с българския или ромски етнос, затова трябва да се съобразяват редица фактори - възрастови разлики, от къде са кандидатите т. е. да не се смесват хора от райони и националности, които имат враждебност една към друга и т. н. и т. н. За нас познанията и опитът, които сме натрупали в страните от Централна Азия, работата ни на терен там през последните 7 години в различните райони на Узбекистан, Киргизстан и Казахстан, дават много предимства при решаване на редица задачи и казуси на нашите клиенти. Консултантът в областта на трудовата миграция има важна задача, както до пристигането на работниците, така и след това. Вариантът - ето тук едни хора и се оправяйте, не е удачен, както за компанията, така и за самите мигранти. Тук се намесва нашият опит в трансформация на корпоративната култура, запознаване с особеностите на даден етнос и религия, както на преките ръководители, така и на служителите, взаимодействащи в трудовия процес с работниците от трети страни. Ще дам един пример: в момента е свещеният месец на мюсюлманите и те постят, техният пост е доста по-различен от християнския, през светлата част на денонощието не се слага нищо в уста, нито се пие, нито яде. В предприятие в което има назначени служители от Узбекистан, една дама донесла баница в цеха и се разсърдила, че те не си взели, после друга забелязала, че не пият вода и почнала да им дава чаши с вода от добри чувства и загриженост, естествено, но така от добри чувства започнали напрежения в колектива, които при предварителна подготовка, каквато е наша задача, не биха възникнали. Нека поговорим малко и за това какви заблуди има българският работодател спрямо трудовите мигранти? Един от първите въпроси, които ни задават е каква е заплатата за подобна позиция там и когато кажа 150 долара те се усмихват и казват: „Ееее, ми, значи на едни 800 лв. - 450 долара те ще са щастливи“. Да, но не е така, т. к. всеки един трудов мигрант не сравнява своята заплата вкъщи с тази навън, а сравнява различни предложения и направления като държави и тогава всъщност тези 800 лв. са доста неатрактивни, т. к. например заплатите в Литва и Латвия са почти два пъти по-високи 650-700 евро т. е. българският трудов пазар не е атрактивен като цяло, и е необходимо това да се има предвид. Тук има други предимства, но това не е заплащането. Друг важен момент е извънредният труд - трудовият мигрант иска да работи извънредно, представете си следното той свършва работа в 4:30 следобед, българският работник се занимава с деца, родители, градина и къща..., докато мигрантът няма ангажименти, той иска да работи още, но в редица предприятия няма такава възможност поради технология или поради други обстоятелства към момента или просто няма такъв начин на мислене. Когато вървите в тази посока много е важно да се има предвид това, че заетите работници от чужбина, работещи по 12 часа на ден са щастливи, но това противоречи и с българското законодателство. Когато се приемат тези работници трябва да се положат усилия, да има осъзнатост за факта, че това не са роботи, които от утре започват да работят на пълен капацитет, трябва да се положат усилия в тази посока, да станат те пълноценни. Посрещнати сме с добро отношение и с осигурена, важна за нас работа Вече три месеца с моите колеги работим и живеем в Годеч, малък град близо до София. Групата ни се състои от десет човека предимно млади момчета и се чувстваме много добре. Българите, с които работим се отнасят към нас много дружелюбно и ние към тях също. Разбираме се повече с ръкомахане и усмивки, но важното е, че се разбираме! Работата ни е отговорна, но ние се учим и се надяваме скоро да можем да работим самостоятелно и да имаме възможност да работим допълнително. За нас това е изключително важно, да можем да работим извънредно и да изкарваме допълнителни пари. Не е важно чак толкова какво ще работим допълнително, а да е добре платено. Друг важен момент е, че нямаме проблеми, когато се разхождаме из града, хората ни приемат нормално. Първоначално бяхме притеснени, че може отношението към нас да е лошо, но още на първата седмица разбрахме, че сме посрещнати с добро. Много сме благодарни за това. Ръководството на завода също ни помага да решим някои битови въпроси, за което също сме много благодарни. Тук учим нови неща, аз самият съм за първи път извън родината си, това ще е ценен опит за мен в бъдеще. Почти всички от нас искаме да изкараме максималния срок от три години, а дано през това време се промени закона и можем да работим и повече. Аз започнах да уча и български език и се надявам, че скоро ще мога да говоря в магазина с продавачките. Бобир Ражабалиев работник от Узбекистан
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==