31 ИНФРАБИЛД 3'2022 общинска инфраструктура Р Е К Л А М А и измервания на замърсяването, идва ред на третата стъпка: определяне на целите за намаляване на замърсяването на въздуха. Тогава вече могат да бъдат дефинирани и средствата. Транспортът Намаляването на автомобилния трафик е една от най-често прилаганите мерки. Ограничаването на движението на автомобили в градските центрове и в определени градски зони е сред най-популярните подходи. Нискоемисионните градски зони са над 250 в Европа. Реално те обхващат почти всички столици и големи градове - Берлин, Париж, Лондон и др. Таксите за движение по градските улици са друг популярен похват. У нас са известни като синя зона и зелена зона. Предимството им е, че движението не е забранено, то обаче коства много и е непривлекателно за водачите. Съществувати други практики за намаляване на движението на замърсяващи превозни средства в градовете, например ограничения в определени часове, ограничения за определен тип автомобили, например дизелови, както и ограничения за дадени категории превозни средства. Първата стъпка към чистия градски въздух е идентифицирането на източниците на замърсяване. На теория те са добре известни - автомобилнияттрафик, отоплението, някои индустриални обекти. Но кой от тях колко точно допринася за замърсяването? Водеща роля за поставянето на правилната основа на проблема имат геоинформационните системи. Благодарение на ГИС данните за източниците на замърсяване днес могат да бъдат детайлно картографирани, включително отразявайки динамичните промени с течение на времето. Втори ключов елемент са сензорните мрежи. В това отношение през последните няколко се случи същинска революция - т. нар. „гражданска наука“. Евтините сензори за качество на въздуха, които измерват замърсяването с частици - включително прах, сажди и дим - станаха достъпни за много хора през последното десетилетие. Интеграцията на данните оттях с обществено достъпни геоинформационни системи направи възможно създаването на популярни решения за следене в (почти) реално време на параметрите на въздуха в градовете. При това тези карти са „с висока резолюция“, подчертават изследователи отНорвежкия институт за въздушни изследвания. В това е силата на въпросните сензори: те създават детайлна обща картина. Това е нещо непостижимо за традиционния метод на наблюдение на контролните органи, които обичайно имат само няколко до няколко десетки измервателни станции. Тенденцията навярно ще намери допълнително развитие в очакваните проекти за „умен град“ занапред. Ако стълбовете на общественото осветление бъдатоборудвани с безжични мрежи и сензори за качеството на въздуха, те биха могли още повече да детайлизират „живата карта“ на качеството на въздуха. Когато са налице данни за източниците
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==