44 ИНФРАБИЛД 2'2022 Покривни конструкции Метантанковете с куполен неподвижен покрив са цилиндрични резервоари изработени от стоманобетон. В горната част на метантанка е разположен цилиндричен отвор(- гърло) към отделен херметичен резервоар за събиране на отделилия се газ. Повърхността на ферментиращата маса е винаги е над основата на „гърлото“. В резултат на това свободната вътрешна площ на метантанковете е значително намалена. С намаляване на тази площ се увеличава интензивността на отделяне на газ на единица площ, което допринася за разрушаването на кората на утайките. В този случай площта на „гърлото“ на резервоара се определя въз основа на натоварването от обема на изходящия газ, например 700-1200-m3/m2 на ден. За събиране на този газ, куполният херметичен резервоар на метантанка е с височина 3,8m. Налягането на газа в него е 3-3,5 kPa. Съотношението на диаметъра наметантанка къмвисочината(от дъното до основата на гърлото за събиране на газ) трябва да бъде не повече от 0,8:1. Недостатък на метантанковете с неподвижен покрив е променливостта на налягането вътре в реактора. Когато утайката се разтоварва, вътре в метантанка може да се образува вакуум, а при зареждане налягането може да се увеличи. Това води до разрушаване на конструкциите, образуване на пукнатини. Когато се образува вакуум, въздухът се засмуква, и е възможно образуването на експлозивна горима смес. Затова на изходната линия за газ се монтират газхолдери. При продължителна работа на метантанковете, в тях може да се образува слой от плътна кора под покрива поради натрупване на газ и изсъхване на утайката. В метантанковете с голям обем, дебелината на такъв слой може да достигне няколко метра и значително да намали полезния им обем. Заради това в някои конструкции са предвидени разрохвачи на кора. В стоманобетонните метантанкове с куполен подвижен покрив няма опасност от образуване на вакуум. Покривът се издига при зареждане на утайката и се спуска при разтоварването є. В покрива е създаден воден затвор от металният му цилиндричен ръб, който е потопен на 0,5-0,6m в сместа на утайките. Така се осигурява херметичност на конструкцията с едновременното събиране и отвеждане на газа от повърхността. По този начин независимо от пълненето на метантанка, в него се поддържа положително налягане на газа, което изключва възможното навлизане на въздух в конструкцията и предизвикване на експлозия, т. е. осигурена е взривобезопасност. Друго предимство е, че според положението на плаващия покрив е възможно да се извърши дозировката на товарене и разтоварване на утайките. Улеснява се също действието срещу образуването на корички. Основните елементи осигурявaщи ефективната работа на метантанковете са системата за подаване на първоначалната утайка и разтоварване на ферментиралата, системата за подгряване, системата за разбъркване, системата за събиране и извеждане на биогаз. Система за подаване на първоначалната утайка и разтоварване В зависимостотконструкцията на метантанка, утайката може да се подава за ферментиране или през обща за всички съоръжения зареждаща камера, или чрез директно изпомпване във всеки метантанк. Ферментиралата утайка се изтегля от него през тръбопровод. Утайката се подава в горната зона, а се извежда от най-ниската точка на дъното. Максималното разстояние един от друг на захранващия и изпускателния тръбопровод предотвратява навлизането на не изгнила утайка в изходящата маса. Така се забавя и натрупването на пясък, който заедно с утайката отпървичните утаители, влиза в метантанка. По отношение на режима на подаване на утайката, най-рационална е експлоатацията по право-поточната схема. При нея зареждането и разтоварването на утайката се извършва едновременно и непрекъснато(или с минимално количество прекъсвания). Този режим създава благоприятни температурни условия в метантанка. Охлаждането на ферментиращата маса е изключено, вследствие на залпове от по-студена сурова и излишна утайки. Така се осигурява равномерност на отделянето на газ през деня. Получената преработена утайка, е санитарно безопасна, като след изсушаване и раздробяване се предлага за по-нататъшна употреба като тор. Система за подгряване на утайки Подгряването на утайките е най-често с прегрята пара ниско налягане. Нейната температура е над температурата на насищане при същото налягане. Парата под ниско налягане с температура 100-110°C се подава в смукателната тръба на помпата по време на смесването на утайката или директно през парен инжектор. Парният инжектор осигурява както нагряване на утайката, така
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==