42 ИНФРАБИЛД 2'2022 Основното предназначение на метантанковете в градските пречиствателни станции е стабилизирането (анаеробна метанова ферментация) на образувалите се излишни утайки от пречиставането, които са биомаса богата на високомолекулна органична материя с БПК (биохимична потребност на кислород) по-голямо от 10000mg/l, макро и микроелементи със състав на азотно-фосфорен тор, в биогаз. Анаеробното изгниване в метантанковете се извършва в продължение на 15 дни от метанови бактерии при липса на кислород и смесване на пресни с изгнили утайки за „подквасване“ в съотношение 1:1, както и интензивно разбъркване и подгряване, с което се ускорява процеса. При ефективна работа, 90% от разградимите органични вещества се превръщат в метан, като по такъв начин се минимизира обема на излишната утайка, която трябва да се депонира. Получените крайни продукти са метан, въглероден диоксид, азот, кислород, водород, сероводород. Отработените утайки след метанизиране са вече стабилизирани и имат малко по-високо съдържание на сухо вещество. След механично обезводняване те намаляват обема си, и могат или да се депонират за 15 дни на площадка за кек, или да се компостират с биоразградими отпадъци с цел подобряване на свойствата и обезмирисяването. При съхраняването на утайките завършва минерализацията на органичното вещество. Така се реализира напълно затворен възобновяем(„зелен“) енергиен цикъл без отделяне отпадъци. В резултат на това се предотвратява отделянето емисии отметан в атмосферата, който, като парников газ, допринася за глобалното затопляне. Динамиката на нарастващите цени на енергията и ограничените запаси от находища на природен газ, все повече подтиква държавите да произвеждат биогаз от утайкова биомаса. Тя се явява енергиен ресурс в градските пречиствателни станции. Процеси на анаеробното стабилизиране на утайки Биологичното анаеробно стабилизиране на утайките протича в следните четири етапа. Първият етап е извършването на ферментационна хидролиза, при която се разрушават сложните химични връзки на неразтворените сложниорганични вещества(въглехидрати, мазнинии аминокиселини,т. е органични вещества до 80%), като се превръщатв прости въглеводороди(аминокиселини, полизахариди, мастни киселини) разтворимивъввода. Притозипроцес най-голямоприложение намират факултативните анаеробни микроорганизми. Той протича достатъчно интензивно при голямо съдържание на вода. Сухиятостатък трябва да е до 14% за оптималнопротичане на хидролизата. Ако процентъте по-голям интензивността на хидролизатанамалява. Вториятетап е киселинообразуването-хетерогенните микроорганизми отделят късоверижните летливимастни киселини, аминокиселините, алкохолите, а също водорода и въглеродния диоксид, т. е. образуват се химични съединения с ниско молекулно тегло. Третият етап е ацетатообразуването-ацетатните микроорганизми превръщат летливите мастни киселини, аминокисилините и алкохолите в оцетна киселина, която се дисоцира на ацетатен анион и водороден катион. Четвъртиятетап, е двуетапно метанообразуване-метановите бактерии преработват преобладаващата оцетна киселина, в метан, като въглеродният диоксид се редуцира от водорода, също до метан. Мезофилен и термофилен анаеробен режим За поддържане на необходимия технологичен режим на гниене, е необходимо да се предвиди зареждане на утайката в метантан- “ Засилва се интересът към производство на биогаз от утайкова биомаса снимка: VEOLIA
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==