14 ИНФРАБИЛД издание за Пътна и Транспортна модернизация 2021-2022 Китай до Европа за първите 8 месеца на годината, което е ръст с 32% спрямо същия период на 2020 г. Когато ситуацията в Близкия изток се стабилизира, възможно е част от китайските стоки да минат оттам. Бавната модернизация на жп инфраструктурата в България, липсата на политики за стимулиране на жп транспорта също се отразяват негативно на товарните превози – вътрешни и международни. Ние сме, може би, единствената страна в ЕС, която вместо да намалява, увеличава жп таксите за ползване на жп инфраструктурата. Основните задачи, които трябваше да реши жп сектора на България бяха: Създаване на интегрирана структура / хоризонтален холдинг/ „Български железници“ между ДП НКЖИ, Холдинг БДЖ ЕАД и ТСВ по модела на водещи европейски железници Германия, Австрия, Чехия и др.; ново дружество БДЖ Логистика за транспортно складови логистични операции /вериги на доставки/, на самостоятелна издръжка и % от реализираните услуги; Разработване на план за внедряване цифровизирането на железопътните линии. Създаване на цифрова база данни с досиета на жп инфраструктурата. Завършване полагането на оптични кабели по протежение на главните железопътни линии и използване на капацитета за предлагане външни услуги; Ускорена цифровизация в железопътен транспорт съвременните системи за безопасност ERTMS и FRMCS и тяхното бъдещо приложение. Преминаване от GSM-R към FRMCS (Future railway mobile communication systems). Ускорено въвеждане по основните TEN-T (Trans-European Networks) коридори в България на ERTMS (Европейска система за управление на влаковото движение). Включване в Националния План за Възстановяване и Устойчивост и приоритета за внедряване на ERTMS и FRMCS. Жп товарите ще продължават да нарастват в следващите години предвид промените във веригите на доставки. България не е страна, която генерира много товари, но ние сме транспортно-логистичен хъб. Две от важните направления в посока изток – запад може да минат през България. Ако успеем да използваме това ще дадем тласък на икономиката. Дигитализацията е ключов момент за развитието на ж.п. транспорта. Какви са конкретните пътища за нейното постигане? В момента водещите експерти в бранша са насочени към изследвания как настоящият пазар се управлява от споделена мобилност и свързани услуги и как сега технологиите са общи за мобилността и веригите за доставки. Идентифицират се проблеми с цифровите активи във свързаната верига на доставки и рисковете, свързани със сигурност и защита от кибер заплахи. В момента актуални са транспортно-логистични в т.ч. железопътни интернет платформи в реално време, които може да се иползват. Например по време на пътуването между Китай и Европа с дължина над 10 000 километра влаковете преминават през много страни и региони. В същото време товарът се обработва от множество различни страни факт, който прави ефективния поток на информация между различни връзки жизненоважен. В тази ера на бързото технологично развитие и цифровизация проследяването на пратка вече не се основава единствено на човешките знания и опит как правилно да се планира икономичен маршрут, какви са актуалните цени и капацитет на международните железопътни пазари. Особено актуални са осем полезни информационни сайтове, които обхващат всички аспекти на отвъдморския железопътен транспорт и предоставят безплатни инструменти за търсене за информация в реално време за трансграничния железопътен транспорт. Сайтовете са: ERAI: Разходи за превоз на контейнери по Новия път на коприната (в реално време); SixFold: Времена за пресичане на границите на камиони между европейските държави (в реално време); AGORA: обединява информация за интер модалните терминали в цяла Европа; Интермодални връзки: Европейски асистент за планиране на маршрута с мултимодален транспорт; Навигация: Международна мултимодална свързаност; Load Калкулатор: Контейнер ръководство за зареждане; Корабопра: Възстановяване на капацитет в европейските вериги за доставки при произшествия и Външен cost: Допълнителен калкулатор за европейски пратки. Пътят на бизнеса е към дигитална трансформация, бъдещето е на стандартизираните решения, въпреки че бизнесът често иска индивидуални и нестандартни решения. Пътят е да се планира разумно и да се върви с малки сигурни крачки, бизнесът да се допитва до консултанти, но да следва неотклонно процеса на дигитална трансформация. Защото ако бизнесът не е готов да посрещне всички новости, които излизат на самия дигитален пазар, няма как да настъпи бърза трансформация. Компаниите, предлагащи дигитални продукти, трябва да са в пряка връзка с клиентите и да ги консултират в процеса на промяна на мисленето за трансформация. Защото е важно не само да се съберат данни, а те да се използват правилно, да се анализира и планира по-точно на базата на тези данни. В бъдеще сигурно ще се появят виртуален консултант, виртуален търговец, но трябва да се тръгне от по-малките процеси, които не са дигитализиране и след това да се променя цялата организация на работа. Чрез иновативна посока за обучение, прилагането на нови технологии и определянето на общи стандарти, може да се създаде основата на профила на Мениджъра по зелена логистика като ключ към стимулирането на компаниите да работят екологично. Такива проекти вече се реализират и в България като „Обучение на мениджъри в логистиката и как да избягват въздействията й върху околната среда“. Процесът на дигитализация на транспортния сектор ще има положителен ефект върху ефективността на транспортните компании, ще доведе до преквалификация на работната сила, а не до нейното съкращаване; ще предложи по-високо качество на превозната услуга. Подвижният състав и инфраструктурата на отделните видове транспорт са оборудвани с основните информационни и комуникационни приложения, част от интелигентните транспортни системи RIS (в речния транспорт), VTMIS (в морския транспорт), SESAR (във въздушния транспорт) и ERTMS (в железопътния транспорт). Към момента, обаче, не е постигната оперативна съвместимост между горепосочените приложения. В национален мащаб основният стратегически документ за развитие на транспортния секторна България до 2030 г. не посочва конкретни мерки за дигитализация на превозните услуги, осъществявани от отделните видове транспорт. При дигитализация на транспортния сектор в България следва да се имат предвид новите тенденции при развитието на превозния процес в европейски и световен мащаб до 2040 г.– появата на безпилотни превозни средства в районите на летищата; използване на роботизирани товаро-разтоварни съоръжение с отдалечен контрол; създаване на мобилни приложения, изпълняващи ролята на „личен асистент“ при пътуване; интернет на превозните средства. р.Перн 2304 у .В а ас о с ан е GSM: +359 886 423 439 E-mail: Info@mantineli.eu www.mantineli.eu ОГРАНИЧИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЗА ПЪТИЩА
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==