Списание ИНФРАБИЛД | брой 7, 2021г.

28 ИНФРАБИЛД 7'2021 електрически кабел свързан с отрицателния полюс на източника на постоянен ток. Вторият кабел е фиксиран към цинков детайл(анод), и е свързан с положителния полюс на източника за постоянен ток. Необходимото напрежение за провеждане на електролизата е в границите 2-15V. Поради дифузия в металите, цинковите йони напускат повърхността на цинковата заготовка и се отлагат върху стоманата. В този случай се получава много тънък слой цинк, който има молекулна връзка с металната повърхност. Галваничното поцинковане на метални конструкции прави възможно металната конструкция да не корозира неограничено време. Това е най-разпространеният метод за нанасяне на метални покрития. Термoдифузионнoто поцинковане е също надеждна защита на конструкциите. И това е най-сложниятпроцес по отношение на физиката. Стоманената конструкция се нагрява в пещ при температура от 290°С до 450°С, където към нея се подава цинков прах под налягане. Молекулите на цинка се разтопяват и проникват дори в дебелината на метала. Получава се не просто защитен филм от друг метал, а вид сплав, която защитава от корозия металните конструкции за неограничено време. Такова антикорозионно третиране се счита за най-ефективно. Металните конструкции, обработени по този метод, спокойно издържат на най-агресивните среди като огън, морска вода. Единственият недостатък на процеса е, че той изисква специално оборудване. Всеки от избраните методи за защита на металните конструкции е препоръчителен само при правилно използване и рационалност на финансовите инвестиции. Антикорозионна защита на стоманени мостове Съвременният мост е сложна конструкция, която изисква огромни инвестиции за изграждането и поддръжката му в рамките на експлоатационните стандарти. Антикорозионната защита на стоманената конструкция на мост, е един от съществените етапи на работа по време на неговото изграждане и ремонт. Металните конструкции на мостовете се характеризират с електрохимична корозия, при която на повърхността на корозиращия метал се образуват анодни и катодни участъци. Под въздействие на влагата, на която са изложени елементите на металната конструкция, възниква електрическа връзка между участъците на анода и катода. Ако има външна причина във вид на блуждаещи токове, корозията обикновено се засилва. При оценяване на техническото състояние на мостовите конструкции, засегнати от корозия, на първо място е необходимо да се определи вида на корозията. Защитата на металните мостови конструкции с отвори, се осъществява с лаковобояджийски или с комбинирани метализационно-лаковобояджийски покрития. Редица повърхности на мостови метални конструкции, поради тяхното местоположение, неизбежно изпитват повишено корозионно натоварване. За дългосрочна и надеждна защита на тези участъци от корозия, е препоръчително да се използват комбинирани покрития получени чрез метализация с последващо нанасяне на бои. Потози начин значително се удължава срокът на антикорозионната защита на металните конструкции - до 30 и повече години. Влияние на конструкцията върху експлоатационния живот на съоръжението Проектът на конструкцията може да повлияе силно върху продължителността на експлоатационния живот на всеки защитен слой, който се нанася върху нея. Старите стоманени мостове, които са проектирани с много малки конструкционни компоненти и скрепителни елементи като скоби и нитове, се предпазват много по-трудно в сравнение с модерните проекти с големи и гладки повърхности. Свързването на отделните конструктивни елементи на моста (артикулацията) също оказва влияние върху продължителността на експлоатационния му живот, тъй като пропускащите вода места, които най-често са местата на връзка на платната на моста, обикновено са в основата на корозионните проблеми. В идеалния случай, компенсационните връзки трябва да се избягват чрез използване на непрекъсната и цялостна конструкция. В случай, че компенсационните връзки са неизбежни, те трябва да се разполагат далеч от краищата на трегерите (носещите греди) и трябва да се осигури надеждна неметална дренажна система, за да може оттичащото се водно количество да се отвежда далеч от стоманената конструкция. Достъпът до всички повърхности е много важен, за да се положи както първоначалното покритие, така и по-нататъшното му поддържане и подмяна. По възможност, трябва да се избягват тесни пролуки, труднодостъпни ъгли и скрити повърхности. Също така, луфтовете между свързващите части на съединенията и градусът на вътрешния ъгъл на скосените

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==