38 ИНФРАБИЛД 6'2021 земя в близостдо комплекса/селището, където ще се използва топлоенергията. Технически е възможен и сценарий с монтиране на колекторите върху плоските покриви - например върху жилищните блокове (такъв е случаят с ледената топлофикация в Розенщайн и новите квартали на Фрайбург). Второто обаче предполага значително по-сложна тръбопроводна система - желателно е да е проектирана преди започването на строежа на сградите. Дълготрайността на слънчевите колектори достига над 30 години, според производителите. Наскоро проведен лабораторен анализ на състоянието на слънчеви колектори на възраст 13, 15 и 26 години в Техническия университет в Копенхаген показа нищожна деградация на материалите. Панелите могат да продължат да функционират още няколко десетилетия, бе заключението на учените. Приложимост в България Фактът, чеслънчевитеиледенитетоплофикации са зародени и популярни в централноевропейски страни въпроса защо българските села, квартали и жилищни комплекси не се отопляватпотози метод. По-интензивното слънчево греене и по-големият брой слънчеви дни предполагат, че у нас подобна система би била много по-ефективна. Наскоро проведен анализ на Институт за нулевоенергийки сгради (ИНЕС) изследва приложимостта на метода в България. Заключението е, че у нас технологията е приложима на ниво малък град, отделен жилищен квартал или дори само отделен жилищен блок. Тя може да се вгради и при ново строителство, и при стари сгради. Слънчева топлофикация може да се предвиди при изграждането на нови жилищни квартали, като създаването им се планира още при проектирането на комплекса. Подобна система може да се създаде и за цели малки градчета. По-маломерни инсталации също са напълно възможни: така например е реалистично жилищен блок, болница, хотелски комплекс - имайки свободно подземно пространство - да изгради воден буфер, разполагайки самите слънчеви колектори на покрива си. Геотермалните топлофикации са приложими в страната и в двете си вариации - ниско- и високотемпературни. Картата на геотермалните ресурси в страната показва, че подземната горещина може да се използва директно за отопление на сгради, квартали и цели села в райони като София и околнистите є, Сапарева Баня, Велинград, Видин и др. Налице е и достатъчно геотермален ресурс за изграждане на геотермални сондажи в зоните, където не са налични горещи извори. Потенциалът за приложение на слънчеви, ледени и геотермални топлофикации в България е слабо изследван. Изобилното слънчево греене на тази географска ширина и многобройните горещи извори из страната дават основание да се смята, че енергийните ресурси, които могат да се оползотворят, са огромни и, при добро планиране, биха направили почти ненужни мощностите, базирани на изкопаеми горива. Изследване от 2017 г. показва, че 70% от отоплението и подгряването на битоватопла вода в жилищния квартал „Кайсиева градина“ във Варна може да се покрива от слънчева енергия чрез слънчева топлофикация. Анализът показа още, че потенциалната инвестиция в слънчева топлофикационна система в България може да се изплати в рамките на 10-12 години. След този период потребителите на мрежата на практика биха черпили безплатна енергия от слънцето. При живот на слънчевите колектори от 25 или повече години това означава, че днешната инвестиция в екологичната топлофикационна технология може да осигури безплатна енергия за цяло поколение българи “ Една от най-старите слънчеви топлофикации и станала вече легендарна е инсталацията в Марстал, Дания
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==