28 ИНФРАБИЛД 6'2021 ла. Подобряване на смазочните им свойства се постига чрез тяхното смесване със синтетични естери. По този начин, чрез смесване с различни минерални масла и добавки, могат да се променят свойствата на био маслата в съответствие с предназначението им. В Европа рапицата се явява основна суровина за производството на биогенни смазочни материали. Като се има предвид химическите и физическите свойства на рапичното масло, неговата нетоксичност и биоразградимост, то често се използва в европейските страни като компонент в смазочните материали. Това подобрява тяхното качество, което се дължи на по-добрите смазочни свойства и по-високия вискозитетен индекс. Ако индустриалните масла аналози иматвискозитетен индекс на 85-90, а трансмисионните 90-100, то за рапичните биомасла този показател е 150-180. Това е особено важно за всесезонните продукти, вискозитетът на които не трябва да се изменя значително по време на експлоатацията в широк температурен диапазон. Освентова смазочната способност на естерите позволява да се намали използването на активни химически добавки, което значително увеличава екологичните ползи от приложението на биомаслата за околната среда. Въпреки ниската стабилност на биомаслата при високи температури, което изисква миещо-диспергиращи добавки, изследванията са показали, че растителните смазочни масла и техни производни са с много по-добри трибологични свойства от нефтените масла. Например в Германия има повече от 500 различни продукти на биосмазочни масла за различно приложение, които са налични на пазара. Свойства Смазочните масла на растителна основа по своите свойства само частично се различават от свойствата на минералните смазочни масла. Те имат по-висок вискозитетен индекс и оттук по-добри смазочни свойства от минералните. Това води също до по-малка необходимост от растителни добавки за поддържане на смазочните свойства в сравнение с минералните масла. От друга страна, маслата на растителна основа имат по-висока склонност към окисление и хидролиза, отколкото минералните масла. По този начин те изискват повече добавяне на добавки за подобряване на срока на годност в сравнение с минералните масла. Поради наличието на тези добавки трябва да се избягва смесването на растителните смазочни масла с минералните. Смазочните масла на растителна основа не са разтворими във вода. Плътността им е обикновено около 0.92kg/l, което означава, чете са по-леки от водата, но са малко по-тежки отпетролните продукти. Работнататемпература на смазочните масла на растителна основа е от -10°С до +70°С, катотемпературният диапазон е далеч по-малък от този на синтетичните естери. Кратковременното занижаване или завишаване на температурния обхват не се отразява негативно върху работата на използваните биосмазочни материали. При постоянно висока температура, молекулната структура на биомаслата се поврежда и те по-бързо стареят. Вискозитетът на една течност е свойството на течните є пластове да се противопоставят на относителното движение между тях. Величина, която характеризира повишаването на вискозитета с намаляване на температурата, е вискозитетният индекс. Той се явява мярка за вискозността на течността. Вискозитетният индекс описва промяна във вискозитета на течността, в зависимост от температурата. Колкото по-висок е вискозитетният индекс, толкова по-постоянен е вискозитетът с повишаване на температурата. Биомаслата на рас- “ Все повече европейски производители преминат към производство на екологично чисти смазочни материали на растителна основа.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==