38 ИНФРАБИЛД 4'2021 пенно ще се превърне в подвижен “център за данни” на колела. Труден въпрос за решаване е и фактът, че събраните записи следва да се анализират и обработват. Тъй като това е работа, непосилна за човек, то на помощ идва машинното самообучение. Системите за изкуствен интелект са способни бързо да “сдъвчат” големи обеми данни и да предоставят готов резултат. Всичко това подсказва, че скоро ще станем свидетели на това как проектантите на градски и крайградски електротранспортни линии и отговорниците по поддръжката ще базират решенията си на данните, събрани от мониторинга на пътната мрежа. “Лесни” билетни системи След като телефонът ни може да ни разпознава по лицето, защо да не можем да си купуваме и билети по същия лесен начин? Технологията за разпознаване на лица има потенциал да направи сутрешното пътуване до работа много по-гладко. Лицевото разпознаване може да замени сегашните билети с все ровенето в портфейли, ваденето на карти, турникетите, че и контрольорите. Технологичните решения за автоматизирано безконтактнотаксуване могатда имат най-разнообразен облик. Например, наскоро бе представена система за пътуване без карти, която използва комбинация отBluetooth и софтуер за разпознаване на лица, за да помогне на пътниците бързо да платят за пътуването си и да се качат на трамвая си. Твърди се, че подобен подходможе да удвои ефективността на системите на градския транспорт. За момента като фаворит сред действащите облекчени билетни системи се сочат безконтактните карти Oyster в Лондон. Те позволяватбезпроблемно пътуване във всички градски части, като различните видоветранспорти системите затаксуване саинтегрирани помежду си. Очаква се в бъдеще средствата за удобство на пътниците да отидат още по-далеч и безконтактните карти да станат ненужни – лицевото разпознаване ще може да ги замести. Улеснението обаче носи и сериозен морално-етичен въпрос: кой и как ще съхранява биометричните данни на хората? След скандала с Cambridge Analytica вече е голям броят на хората, които не биха се съгласили техните лицеви параметри да фигурират във всевъзможни бази данни. Показателно е как жителите на Хонгконг, по време на протестите през 2019 г., предпочетоха да използват традиционни хартиени билетчета вместо местната карта за градски транспорт, каквато повечето граждани имат. Обичайно превозът в Хонгконг се таксува чрез безконтактна смарт карта, наречена “Октопод”, с каквато хората там плащат за всичко - оттранспорта до паркинга и дори покупките на дребно. Това е доста удобно средство: човек само махва с картата пред сензора и влиза в автобуса, паркинга, магазина и др. Ала по време на протестите никой не използва своята карта “Октопод” за придвижване из мегаполиса поради опасения от проследяване. Гражданите бяха убедени, че правителствените служители биха могли лесно да проверят в централната база данни кой е използвал своята карта “Октопод” по време на протестите и да се разбере кои хора са били там. Нещо повече, човек може да попадне в списъка, дори да не е бил на протестите, просто ако случайно е бил в центъра по същото време. В крайна сметка жителите на Хонгконг избраха да се редят на опашки за хартиени билетчета. Свързана мобилност Една от ключовите тенденции в транспортната индустрия ет. нар. свързана мобилност, за „да могат гражданите безпроблемно да продължат цифровия си живот, докато се возят”. Това обикновено означава осигуряване на Wi-Fi мрежа, както и USB точки за зареждане. Особено желани са подобни функции на влакове и тролеи, които возят пътниците на по-дълги разстояния, например по крайградските линии до сателитни градчета и села, летища и др. Тенденцията на свързаната мобилност е частотпо-големия стремеж към дигитализация натранспорта, където сензори имашинно зрение инспектираттрасетата, а локомотивът става център за данни. Но “свързанатамобилност” също носи своетопредизвикателство заоператорите. Всички устройства, които биватсвързвани, представляват риск за сигурността, тъй като тези джаджи и техните връзки могат да бъдат използвани за хакване. Така информационните системи на транспортните оператори могат да станат обект на атаки на анархисти или терористи – за тях представлява особен интерес придобиването на контрол над влакове, трамваи и тролеи, в които се превозват голям брой цивилни граждани. Ако искат да реализират концепцията за “свързана мобилност”, операторите ще трябва да сформират свои отдели по киберсигурност – такива, каквито днес имат всички банки и финансови организации – за да може рискътот външни смущенияще бъде сведен доминимум
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==