36 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 3'2021 парклетите показва, че те действително увеличават пешеходството. Нарастването е различно за различни периоди от денонощието. Най-голямо увеличаване се наблюдава в пиковите часове през делничните дни – с над 70%. Това, разбира се, може да се дължи и на други фактори, освен на джобния парк: подобряване на местния обществен транспорт, разширяване и/или освобождаване на тротоарите, подобряване на цялостната градска среда. Наблюденията обаче показват, че парклетът си има своята роля. Хората са склонни да посядаттам. Средното време на престой е около 30 минути. Някои хора обаче се заседяват и повече от час, отчитат социолозите на база измервания и анкети. Проведени от изследователите интервюта разкриват, че най-често в парклет посядат хора, които живеят някъде наблизо. С други думи, симпатичното кътче служи на местната общност. Това на свой ред е добра новина, защото по този начин парклетът „социализира“ местните хора, изважда ги от анонимността на многофамилните сгради. Поддръжка Парклетът по правило се разглежда като временна конструкция. Макар че изглежда, че е постоянен, тойтрябва да бъде проектиран за бързо и лесно отстраняване при нужда. Грижата за парклета обикновено е споделена между няколко страни. Най-често в нея участва някакъв вид малък местен бизнес, например заведение, което с намира в съседство, или магазинче. Клиентите на този бизнес могат да използват парклета – например да изпият напитка или да изпробват по-внимателно новозакупените си обувки. Все пак, по неписано правило парклетът винаги е отворен за обществеността. За него могатда се грижат и други лица, например обединение на ентусиасти от местната общност, или просто съседи. В някои случаи парклетът може да бъде поддържан и оторгани на съответните градски власти. Това се случва вече в градовете, където е осъзната необходимостта от съживяване на улицата като социално място. Нещо повече, някои градски власти дори планират парклетите в своите устройствени планове. Ванкувър в Канада например има подобна програма за изграждане на парклети. Тя тече от 2011 г. насам, когато започват пилотните проекти. Съгласно регламента на града, местните парклети се обслужват от местни партньори – НПО, граждани, бизнеси – но задължително са безплатни, отворени за всички. Поставянето на реклами, сервирането на храна и други комерсиалнидейности са забранени. Подобни принципи важат и на други места, където сепоявяватпарклети. Тенденции Mакар че изглеждатсимпатично, джбните паркчета се разглеждат като преходен етап в процеса на оживяване на градската среда, съживяване на замрелите местни общности и „връщането“ на улицата на хората. Градоустройствниците смятат, че парклетите са чудесна и необходима стъпка в процеса, но те са само временно решение - преходен етап. В дългосрочен план на тяхно място трябва да се формират улици с успокоено/намалено автомобилно движение и повече пространство за хората, което да не е временно, а постоянно. Най-често това са улиците с шикани – редуващи се от двете страни на платното „джобове“ с различни фукции: велосипедни паркинги, кътове за релакс с пейки, спортни съоръжения на открито, детски катерушки, капаци на контейнерите за смет и др. Проекти за подобно развитие има и за София. Като част от обновяването на централната градска част в последните години се роди замисълът за „връщане“ на хората на две емблематични централни улици - „Иван Вазов“ и „Цар Иван Шишман“ “ Парклетът е уличен мини парк със зеленина и пейки, разположено по протежение на улицата и предназначено за почивка и отдих
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==