34 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 3'2021 Р Е К Л А М А В края на века обаче започва осъзнаването, че хората в крайна сметка са поробени от колите. Вместо да ходятспокойно в пространството между обиталищата си, човеците са принудени да стоят настрани от фучащите автомобили, изтикани са настрани да вървят по тесни тротоари, принудени са да се свират по крайчеца им, за да се разминават. Бедата не спира дотам. Скоро автомобилите завземат и тротоарите, т.е. местата, които на теория са „запазени“ за ходещия човек. Спокойното крачене става невъзможно за повечето хора, а за майките с колички и хората с недъзи – понякога направо невъзможно. Цената на тази промяна е огромна. Стресът от фучащите автомобили остава неосъзнат, но е факт - във вид на постоянно притеснение, постоянно несъзнателно озъртане, дори прибързване по пешеходанта пътека. Ролята на улицата като средище на социални живот е напълно замряла. Хората бързат, те не искат да стоят на тези неприятни и напрягащи места – рядко се заговарят с други минувачи, рядко се заприкават дори със съседи от същата сграда, в която живеят. Стига се дотам, че семейства, споделящи един и същи вход в жилищна сграда, изобщо не се познават помежду си. Тазианонимизацияима своите дълбоки последици. Когато не се познават и не си общуват, съседите няматникакво отношение към своите „комшии“. Това е рай за битоватапрестъпност. Веднаоживенаобщност, в която хората се познаватпомежду си, всеки би реагирал, ако чуе силно тропане по вратата на съседите; в анонимизирания град обаче обитателите са склонни да си замълчат, да „не чуват“ смущаващи шумове, да подминат бързешком покрай видимо разбита съседска врата, да отклонятпогледоточевидно разбит прозорец - без да сторят каквото и да било. Пешеходното пространство Както вече стана ясно, улицата е социално от придвижване на два крака, казват най-авторитетните специалисти в съвременното градоустройство. Човекъте създаден да ходи пеша и всички големи и малки събития в живота му се случват, докато е на двата си крака. Затова оживените, изпълнени с хора улици са синоним на жизненост, на социално общуване. На свой ред просторните, безопасни и устойчиви градски пространства зачитат тази нужда: те предлагат многобройни и удобни възможности за ходене, наред с всички съпътстващи го дейности – посядането за почивка, поспирането на сянка. Пешеходството не е просто вид „трафик“, „пътникопоток“. То е социален живот. То е пряк контактна хората с другите хора. То е и още: приятно пребиваване на открито, чист въздух, безплатни малки удоволствия като почивка на пейка или люлка, разнообразни срещи и преживявания, общуване, впечатления, информация. Подобряването на условията за ходене пешне просто подпомага пешеходното придвижване; то прави нещо по-важно – обогатява социалния живот. През 20 век автомобилът постепенно и неусетно завзема улиците на градовете по цял свят. Известно време всички са във възторг от новото средство за движение. гр. Нови искър 1281, ул. Заводско шосе 52, тел: 0700 144 07, e-mail: office@balkanceramic.bg www.balkanceramic.bg П А В А Ж З А П О К О Л Е Н И Я ТА I I I I
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==