Списание ИНФРАБИЛД | брой 1, 2021г.

44 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 1'2021 точна информация за местонахождение. „Облачните изчисления“, за които много се говори напоследък, са концепция за използване на компютърните ресурси отдалечено от централизиран доставчик – по същия начин, по който електричеството се използва от крайните потребители без значение в коя електроцентрала се произвежда. Първите примери за „облачни“ технологии са уеб-базираните системи за електронна поща, но днес същата технология се прилага за сериозни корпоративни приложения за управление на бизнеса. В света на инфраструктурните системи облачната технология е особено ценна: позволява централизирана обработка на събираните данни, както и визуализирането на обработената информация – и всичко това може да се достъпва през интернет от всяка точка от света. Изкуственият интелект е друга нова технология, която – макар да звучи футуристично – вече се прилага на практика. Който има относително съвременен смартфон, може да я види в действие (например „съветникът“, който при пускане на камерата „казва“, че светлината е твърде слаба и е по-добре да се използва светкавица, е пример за изкуствен разум в ежедневните ни технологии). В индустрията изкуственият разум намира приложение на ниво централизирани системи: събраните чрез „облачните“ технологии данни могат да се анализират от машинния интелект, за да предоставят анализи и изводи от събраните данни, дори и да изготвят препоръки или да предприемат действия в критична ситуация. Във ВиК сферата изкуственият интелект намира изява във вид на централизиран софтуер за събиране на показанията на сензорите от ВиК мрежата и тяхното анализиране. Това позволява софтуерът да „разбере“ кога има индикации за нерегламентирано изтичане на вода. В подобна ситуация той може да алармира и дори да даде насока дали става дума за пробив по тръбопроводите или пък за потенциална кражба. Добавената реалност има голямо и ценно приложение в света на индустриалните системи, особенотръбопроводи отвсякакъв вид. Тя не бива да се бърка ст. нар. виртуалнареалност. При технологиите за добавена реалност чрез специални очила (т. нар. „augmented reality” - накратко AR) се съчетават реална картина с наслоени върху нея дигитални данни. Така отговорните лица – например инженерите в полеви условия – използват специалните AR очила, с които виждат едновременно физическата инфраструктура – да речем дадена тръба – с цифрови данни, които биват „наслоени“ върху физическия образ в очилата - например температура и посока на флуида в тръбата, налягане и др. Средствата на добавена реалност вече се използват активно в поддръжката на ветрогенератори, например, тъй като позволяват на полевия инженер да сподели – през онлайн връзка – това, което вижда на обекта, с колегите си в контролния център, да получи от тях инструкции, чертежи и схеми, които да вижда „пред очите си“ без намеса на ръцете. Къде, кога и как „Умните“ ВиК мрежи са водопроводите, които са оборудвани със сензори и мрежови технологии, така че всичките им параметри биват постоянно наблюдавани в реално или почти реално време. Благодарение на датчиците и мрежовата свързаност един нововъзникналтечможе да бъде регистриран буквално веднага – още в момента, в който налягането в мрежата рязко се промени. Технологията на изкуствения разумпозволява автоматичноразпознаване кога дадена промяна или колебание е нетипично за обичайния ритъм на потребление. Прецизната геолокация на сензорите пък “ При някои модули за „подобрена реалност“ (AR) вградените дисплеи могат да се забележат с просто око като черните точки на стъклото. снимка: Мария Малцева

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==