34 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 1'2021 Изгаряне на отпадъците Това е широко разпространен способ за унищожение на твърдите битови отпадъци, който претърпява драстична промяна в края на XIX век. Сложността на непосредственото рециклиране на тези боклуци се обуславя от количеството на техните компоненти, както и от санитарните изисквания към процесите по преработка. Тъкмо по тази причина и до ден-днешен изгарянето си остава най-популярният метод за първична обработка на този вид смет. Изгарянето на битовите боклуци позволява да се намалят техните обем и маса, както и да се получат допълнителни ресурси, които биха могли да бъдат използвани за централизирано отопление и производство на електроенергия. Сред основните недостатъци на този подход са отделянето на вредни вещества в атмосферата и унищожаването на органични и други компоненти, които се съдържат в битовите отпадъци. Изгарянето може да бъде разделено на два вида - непосредствено изгаряне, при което се получават само топлина и енергия, и пиролиза, при която се образува течно и газообразно гориво. Всяка страна решава как да обработва своите битови отпадъци. Така например в САЩ и Англия само 10% от тях биват изгаряни, докато в Австрия, Италия, Франция и Германия от 20 до 40%. В Белгия и Швеция процентите са 50, в Япония - 70, а в Дания и Швейцария - 80. За да се повиши екологичната безопасност на изгарянето като процес, е необходимо да се спазват някои условия и основни принципи, които не търпят компромиси. Трябва да се следят относителната температура на изгаряне и продължителността на високотемпературното изгаряне. Освен това, трябва да има налични турбулентни въздушни потоци за пълно изгаряне. В днешно време горивото отбитови отпадъци се получава в насипно състояние, като гранули и брикети. Изгарянето гарантира минимално съдържание на шлака и пепел в крайните вещества, но същевременно се явява източник на вредни емисии, които се разпространяват в атмосферата. Специализираните заводи отделят под формата на газове хлороводород, серен диоксид, както и твърди частици от различни метали - олово, цинк, желязо, манган, кобалт, мед, никел, сребро, кадмий, хром, калай, живак и други. Установено е, че количеството на кадмий, олово, цинк и калай в саждите и прахта е правопропорционално на броя пластмасови отпадъци, изгорени в съответния период. Единствено чрез сортиране или разделно събиране на боклуци може да се намали отделянето на вредни вещества при изгаряне. Да се намали, но не и да изчезне напълно! Ето защо е важно да се обърне внимание и на съвременните способи за преработка на битови отпадъци, които позволяват ефективното рециклиране и вторичното използване на ценните компоненти, които се съдържат в тях. Биотермично компостиране Този способ за рециклиране на твърдите битови отпадъци се базира на естествените, но ускорени реакции при трансформацията на боклуците, които настъпват при досег с горещ въздух с температура от порядъка на 60°С. Биомасата, съдържаща се в общото количество смет, се превръща в компост под въздействие на по-нататъшните реакции, настъпващи в биотермичната обстановка. За реализацията на този способ обаче изходният материал трябва да бъде изчистен от предмети с големи габарити, както и от метали, стъкла, керамика, пластмаса, каучук и други. Получената смес се зарежда в биотермични барабани за известно време, след което отново се изчиства от черни и цветни метали и се смачква. После се складира за по-нататъшна употреба като компост в селското стопанство или биогориво в сферата на енергетиката. Важно е да се отбележи обаче, че дори съвременните технологии не предоставят възможност крайният продукт да бъде изчистен от солите на тежки метали. При наличието на такива, той не е годен за употреба като компост, тъй като би унищожил или поне увредил и най-издръжливата на вредни влияния реколта. Друг метод за обезвреждане на отпадъците е пиролизата - необратима промяна в химичния състав на отломките, която настъпва под влияние на висока температура в безкислородна среда. Цената на този процес е висока, но той не вреди на околната среда. Според степента на термично въздействие има два вида пиролиза - нискотемпературна (до 900°С) и високотемпературна (над 900°С). Нискотемпературна пиролиза Това е процес, при който раздробеният отпадъчен материал се разлага термично. При повишаване на температурата се увеличава количеството на газообразните крайни продукти за сметка на твърдите. Преимуществото на пиролизата спрямо непосредственото изгаряне е основно с оглед
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==