16 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ èçäàíèå çà Ïúòíà è Òðàíñïîðòíà ìîäåðíèçàöèÿ 2020-2021 Кои са основните акценти в национална стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България за периода 2021 - 2030 г.? Стратегията е един мащабен стратегически документ, по който работихме през последната година. Той не само дава посоката, но и начертава мерките за следващото десетилетие. Съществена част в стратегическия документ е анализът на изминалото десетилетие - защото, ако искаш да планираш правилно, преди всичко трябва да видиш какви грешки са допускани, къде си успял и кои са пропуските за намаляване на травматизма по пътищата. Тук ще спомена, че България успява да постигне трайно намаляване на загиналите по пътищата от около 20% през последните 10 години. Толкова е и средният темп на намаление в страните членки на ЕС. Проблемът при нас е, че тръгваме от прекалено високи стойности. За пример мога да посоча, че през 1990 г. жертвите на пътя са били в пъти повече - над 1500 на година, при положение, че тогава автомобилите са били в пъти по-малко. Само преди 12 години, през 2008 г., ние сме продължавали да бъдем над 1000 загинали на годишна база. За сравнение за миналата година загиналите на пътя са 628. Разбира се това нито ни успокоява, нито е успех. Точно обратното - показва, че имаме много сериозни проблеми и все още не успяваме да достигнем желаните цели. Трябва да отбележим и че загубата на човешки живот винаги е трагедия и няма приемлива цифра на броя загинали. Именно затова в Европа е възприета шведската цел дефинирана във Визия 0 - без загинали на пътя. Нищо друго не може да ни води напред освен тази крайна точка. Говорейки за резултатите за миналото десетилетие обаче трябва да посочим, че все пак страната ни успява да изпълни заложената цел от 20% намаление на тежко ранените на пътя. Това трябва да бъде отчетено и се надявам да продължим да го надграждаме и през следващото десетилетие. Какво е новото и различното в Стратегията? Преди всичко това е систематичното наблюдение на изпълнението на мерките. За първи път се възприема подхода към Стратегията да има 3-годишни планове на изпълнение, които всяка година да се актуализират. Така имаме дългосрочна рамка зададена от Стратегията с краен резултат - поне 50% намаление на жертвите на пътя. Средносрочни цели заложени от 3-годишния план и краткосрочни мерки - планирани и отчитани всяка година. Това ще ни позволи във всеки един момент да имаме ясна обратна връзка кои от заложените мерки се изпълняват, къде не постигаме очаквания резултат и какво трябва да променим, за да постигнем резултати. Подобен елемент изцяло е отсъствал през предходния период. Нещо повече, бих казала, че мерките в предишната стратегия не са имали ясно разписани отговорници. Не по-малко важно е, че не е имало орган, който да следи за изпълнението є. Надяваме се, че със структурирането на Плановете и определянето на конкретни отговорни институции по всяка мярка, които ежегодно отчитат свършената работа, под постоянния мониторинг на агенцията, ще постигнем много по-добри резултати. Какво е прякото отношение на новоизграждащата се инфраструктура? Обновяването на пътната инфраструктура и доизграждането є са мерки, които, когато бъдат изпълнени професионално и в цялост, дават пряко отношение на пътната безопасност. Мога да дам конкретен пример - направихме Интервю с Малина Крумова, председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата чертаe мерки за следващото десетилетие
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==