44 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 7'2020 ретензионни (от англ. „retention“ - задържане). В англоезичната литература се среща и понятието детенционни езера - с него се обозначават сухите басейни. Изграждане Изграждането на задържащи басейни условно може да се раздели на два типа: пропускливи и непропускливи. Непропускливите се формират по подобие на декоративните езера и басейни. След направата на изкоп се полагат винилови подложки и геотекстил, а отгоре им се оформя същинският воден басейн заедно с декоративните елементи, ако иматакива. Пропускливите езера се оформят чрез изкоп и насип. Втози случай задържаната в езерото вода може постепенно да попие в почвата. Определящи за избора са характеристиките на терена най-вече от гледна точка на почвите, тяхната пропускливост, състав. Геологията на терена е решаваща. Непропускливите езера могат да бъдат и сухи, и мокри, но и в двата случая те следва да изпускат събраната вода в речното корито на близка река. В тези случаи е много съществено ретенционното езеро да се проектира с грижа за филтриращата му функция: да прочисти водата, преди да я пропусне в реката. За целта по дъното на езерото се изграждат серия прегради. Тяхната задача е да успокоят водата, да забавят нейното движение. Така тя има време да се утаи. Голяма част от примесите падат на дъното, преди водата да потегли към речното корито. В случаите, когато в ретенционното езеро постъпва вода по тръба (напр. събрана от покривите на няколко сгради), в близост до входа се поставят тежки бетонни преграждения, които да спрат най-едрите отломки и късове, които водата би могла да носи със себе си. Това е изключително важно, за да се попречи на отломките да достигнат до вътрешността на езерото и да увредят настилката или други важни компоненти. Поддръжка Всички ретензионни езера имат нужда от поддръжка - повече или по-малко. Затревените „низини“ на сухите задържащи басейни се нуждаят от поддръжка на растителността. Не се допуска израстването на високи растения, които могат да доведат до натрупване на отпадъци и „задръстване“. Мокрите задържащи езера се нуждаят от постоянна грижа - циркулация на водата, филтрация, третиране против комари и др. След прилив и след оттичането на извънредния обем вода всяко задържащо езеро има на жилищни квартали в населените места. Изменение на климата Въпреки опитите за отричане, изменението на климата е факт, потвърден от стотици научни анализи и изследвания. Характерно за тенденцията е увеличаването на броя на екстремните климатични събития - засушавания, жеги, проливни дъждове. Европейските регулации и редица глобални споразумения правят наложително градските власти да имат своите стратегии за адаптация към изменението на климата и съответно за намаляване на вредното въздействие върху околната среда. В светлината на тези норми изграждането на задържащи езера е ценен похват за справяне с ефектите от изменението на климата. Доброто градско планиране може изцяло да предотврати наводненията чрез въвеждането на задържащи езера. Мокри и сухи задържащи езера Познати са два вида задържащи езера - условно наречени сухи и мокри. Мокрите - съдържат вода постоянно, целогодишно. Типично за тях е, че имат декоративна функция, съчетавана от водозадържащата роля. За да се изгради мокро задържащо езеро е необходимо да има постоянен приходящ воден поток. С други думи, най-често мокрите задържащи езера се изграждат на/в близост до река. Мокрите езера се проектират така, че през повечето време от годината в тях да има малко вода, но басейнътда е достатъчно широк, за да е в състояние да поеме неколкократно по-голям обем вода. Когато водата е малко, свободното пространство около задържащото езеро може да се използва за рекреационни цели. Голямо преимущество на мокрите задържащи езера етяхната естетика. Присъствието на красивите задържащи езера повишава стойността на имотите в околността - веднъж заради безопасността и втори път заради визуалното въздействие. Сухите езера, както подсказва името им, са празни през по-голямата част от годината, но се наводняват в моментите на бури, проливен дъжд, интензивно снеготопене. Те може да не изглеждат толкова красиво като постоянните езера, но са и по-непретенциозни от гледна точка на поддържане и най-вече са по-евтини за изграждане. Най-често сухите езера представляватширока „вдъбнатина“ в земната повърхност, която по-ниска от околните терени и е затревена. Често пъти тази „низина“ се формира линейно, по протежение на огради и граници на имоти. У нас задържащите езера се наричат още
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==