34 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 7'2020 римляните ортогонално градоустройство, знаехме, че този грид ще бъде проведен и в интериора на музея, знаехме на кое точно нивоще станетова и съответно как ще бъде организирана - тематично и физически-експозицията. Освен това, през цялото време се съобразявахме с факта, че в Абритус има още много да се проучва, предстоят още археологически разкопки. Това даде отражение върху изпълнението на проекта в две направления: 1. Още в началото следваше да се предложи решение за териториите които все още не са проучени, за да могат да бъдат интегрирани в туристическите обиколки, да са в общия устройствен контекст на проекта и в същото време, да могат във всеки един момент да бъдат подложени на археологически разкопки, без да се наруши фатално логиката на посетителското трасе и 2. По време на реализацията, при изкопни работи се разкриха фрагменти от структурата на кастела, които измениха проектното решение и се наложи да взимаме решения ad hoc.“ - сподели арх. Панджарова. Предизвикателствата За предизвикателствата по пътя на реализацията на проекта арх. Панджарова коментира следното: „Основният проблем на всички проекти свързани с опазване на културното наследство (а и не само тези) и реализирани по европейските програми, са рамките, които самата програма поставя, които често си противоречат или са неясно, двузначно написани. През цялото време, основен коментар и притеснение бе дали ще съобразим допустимите и недопустими дейности по програмата, как ще направим КСС без все още да сме направили проекта и как това да нанесе минимални вреди при реализацията на проекта. И да не забравяме-това са проекти за обекти които са културно наследство по смисъла на ЗКН. Които пък обекти през цялото това време бяха третирани, особено от евроконсултантските фирми, ерго и от конкретната програма, единствено и само като „атракция“. Не съм съгласна и не мога да приема културното наследство и неговите обекти-материални, нематериални, движими и недвижими, да се възприемат по този начин. Прекалено профанно и евтино е. А опазването на НКЦ и особено неговите архитектурни измерения са скъпи неща- в пряк и в преносен смисъл. Имено материалите с които се работи при реализиране на проекти свързани с опазването са едни от най-скъпите продукти. алейната и информационна системи. Специфика е и изкуствената денивелация на участъци оттериторията на укрепения град, която е последица отизкопните работи при строежа на завода и произволно изхвърляната пръст. Всеки обект, който е определен за недвижима културна ценност е специфичен и уникален. Работата със структури, достигнали до нас преодолявайки векове никога не е една и съща. Най-малкото градежният материал, свързващото вещество, начина на изработка са нещо много специфично и уникално за всеки обект. От значение са плановата схема, обемно-пространствената структура и архитектурния образ на обекта, към времето когато той е бил изграден. Това дава отражение и предполага вида и начина на намеса при предприемането на мерки за опазване на ценността. В нашия случай, имахме обекти чиято археологическа субстанция липсваше или един върху друг се застъпваха няколко културни пласта. Освен това-археологическите обекти, предмет на проекта, не са в непосредствена близост един до друг. Те са от различни периоди, което предполага и различни коти на днешното ходово ниво, което пък от своя страна води до една сериозна и много задълбочено реализирана вертикална планировка. На второ място бих обърнала внимание на спецификите свързани с обхвата на проекта. Обхватността на проекта, включваща проектиране от устройствено ниво до интериор, ни предизвика да мислим през цялото време комплексно и в цялост. Например: още докато осмисляхме провеждането на новата алейна мрежа върху непроучената част от резервата в контекста на типичното за
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==