36 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 4'2020 риди, които се използват от широк кръг микроорганизми. Скоростта на топлоотделяне става много малка и температурата спада до тази на околната среда. Първите три стадия на компостирането (мезофилен, термофилен и изстиване) протичат много бързо - за дни или седмици, в зависимост оттипа на използваната система за компостиране. Заключителният етап - съзряване, през който загубите на маса и топлина са малки, продължава няколко месеца. През този стадий протичат сложни реакции между остатъците лигнин и отпадъчните белтъчини на умрелите микроорганизми, водещи към образуване на хуминови киселини. Компостът не се загрява, в него не протичат анаеробни процеси при съхранение, той не отнема азот от почвата при внасяне в нея. Крайното му рН е слабоалкално. Най-подходящата максимална температура е 55o-60oС, защото по-високитетемператури потискат повечето микроорганизми и процесът се забавя. От друга страна, при 60oС се унищожават патогенните микроорганизми. Системи и съоръжения за компостиране Съществуват редица видове системи за компостиране, които, обаче, представляват разновидност на шестте основни: система на открито в редове, система на закрито, система с открити клетки, система с контейнери, компостиране в „тунел”, затворена инсталация за компостиране с автоматично обръщане. Съоръженията и инсталациите за компостиране т.е. за обезвреждане на битови отпадъци чрез биологичното им разлагане, предлагатразличнитехнически решения, базирани на процеси като: имобилизация, окисление, редукция, привеждане в разтворими форми, привеждане в летливи форми и абсорбция до получаване на компост. Съоръженията, които се използват в процеса на компостиране, могатда се разделятв седем групи. Машини за: смилане, сепариране, изстискване, смесване, разбъркване, сортиране и пакетиране. Изборът на системи и съоръжения за компостиране се определят в зависимост от вида, състава и количеството на отпадъците, както и от предназначението на готовия компост. За осигуряване на надеждна експлоатация и опазване на околната среда по отношение на системите и съоръженията, прилагани при компостирането на битови отпадъци, се изисква стриктно спазване на законодателството в тази област сорбиращ влагата, който обезпечава допълнителен въглерод и нужната за аерирането структура на сместа. Най-добрият пълнител се явява сламата, но може да се добавят листа, стърготини и други. Когато органичните отпадъци се събират за компостиране, благодарение на изолационното действие на субстрата се получава съхранение на отделената от активността на микроорганизмите топлина, при което температурата нараства. Същност на процеса компостиране Процесът на компостиране се разделя на четири стадия: мезофилен; термофилен; изстиване и съзряване. В началото на процеса отпадъците се намиратпритемпературата на околната среда, рН в тях е слабо кисело. В началният мезофилен стадий микроорганизмите, присъстващи в отпадъците започват бързо да се размножават, температурата се повишава до 40°С и средата се подкиселява за сметка на образуването на органични киселини. При температура 40°С мезофилите загиват, а термофилите започват да преобладават. Вследствие на това температурата се повишава до 60°С, при която гъбите умират. При температура по-голяма от60°С биодеградацията продължава от спорообразуващите бактерии и термоактиномицетите, като рН става алкално поради отделеният амоняк от белтъците. По време на термофилната фаза най-лесно усвояемите субстрати като захари, нишесте, белтъци и мазнини бързо се изчерпват и скоростта на реакцията започва да пада след като в нея се въвличат по-устойчиви субстрати. Скоростта на топлоотделяне става равна на скоростта на загуба на топлина, което съответства на температурата за достигане на температурен максимум. Следва изстиване на компоста. Често при компостиране на стари отпадъци се наблюдават няколко температурни максимума. След температурният максимум разбъркваната компостируема купчина е достигнала стабилно състояние. Лесноусвоимите съединения вече са разградени, основната потребност от кислород е удовлетворена, компостираният материал престава да привлича мухи и паразити и не мирише на лошо, защото леснодостъпните азот и сяра са свързани в новообразуваните микробни тела. По време на изстиването рН бавно пада, но остава алкално. Термофилните гъби от по-хладните зони отново обхващат целият обем и заедно с актиномицетите усвояват полизахаридите, хемицелулозата и целулозата като ги разрушават до монозаха-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==