34 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 4'2020 клиране и оползотворяване на отделните компоненти на отпадъците ще подобри суровинните и енергийни баланси. Органични отпадъци Органичните отпадъци са източник на сериозни екологични проблеми и опасност за здравето на човека и природата. Биоразградимите отпадъци представляват две трети от общия поток на отпадъците. При депонирането им се създават условия за образуване на газове, предизвикващи глобалното изменение на климата, известни като парников ефект. Биоразградимата част от битовите отпадъци може да се преработи в продукти, които са безвредни за здравето на хората и екосистемите, освен това са ресурс за повишаване плодородието на почвата и подобряване на нейната структура. Биоразградими са онези отпадъци, които се разграждат аеробно (при наличие на кислород) и анаеробно (при липса на кислород), при което органиката се превръща в минерални соли. Биоразградимата част от отпадъка съставя 65 – 75% от него. Органичните отпадъци, като например хранителни или от селскостопанското производство, имат обща характеристика, която ги различава от останалите битови отпадъци – в тях бързо се разграждат органичните компоненти. В природата, разградените вещества под формата на минерални соли се усвояват от почвата, като по този начин възстановяват плодородието й. От този естествен цикъл зависи целият живот на планетата. Когато биоразградимите отпадъци се отделят от битовите отпадъци и се оставят да се разлагат в аеробна среда, те се превръщат в хумусоподобен материал, наричан “компост”. Ако органичните отпадъци са смесени с общата маса отпадъци, както това става на депата за битови отпадъци, този естествен процес на разграждане може да причини сериозни екологични проблеми. Липсата на достатъчно кислород между слегналите се пластове от отпадъци води до анаеробно разлагане. То се извършва от друг тип микроорганизми като се получават странични продукти: метан, сероводород, амоняк и токсичен инфилтрат. Метанът е силно отровен, парников газ, а инфилтратът при са жизнеспособни за относително дълъг период от време, поради което те са носители на много инфекциозни заболявания. Освен това, в местата на натрупване, при ограничен достъп на въздух се развиват процеси на гниене с отделяне на вредни газове: сероводород, амоняк, метан, въглеродни оксиди и други. Запалването на отпадъци по сметищата води до замърсяване на атмосферата с прах, вредни ароматни съединения, оксиди на азота и сярата и устойчиви органични замърсители. Проблемът се задълбочава при смесеното депониране на битови, опасни и производствени отпадъци. От друга страна, както в глобален мащаб, така и в страните от Европейския съюз, нараства дефицитът на суровинни и енергийни ресурси. Именно това наложи преоценка на политиката при управление на отпадъците и доведе до бързо развитие на технологиите за използване на компонентите на битовите отпадъци като суровинен и енергиен ресурс. Генерираните битови отпадъци в последните двадесет години нарастват с устойчив темп, а прилаганитетехники досега са основно депониране. Намаляването на количествата на генерираните отпадъци е един от основните приоритети. Успешните дейности в тази посока изискват значително по-високо ниво на техники при опаковането на стоките от производителите и съответно по-високо съзнание и стимули за потребителите. Промяната на покупателните навици и нагласи на потребителите е един по-продължителен процес. Предприемането на действия за подобряване в тези насоки ще доведе в крайна сметка до едно значително намаляване на общото количество отпадъци. Редуцирането на потока от отпадъци ще позволи да се използват инсталации с по-малък капацитет при тяхното транспортиране и третиране и ще позволи да се намалят и началните инвестиционни и експлоатационни разходи. Разделното събиране, максималното реци-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==