46 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 3'2020 по-нататъшна разработка в световенмащаб. Резултатите са едновременно положителни и отрицателни и на този етап не позволяват широкомащабноизползваненатезивъзможности за третиране на утайките. През последните години в Европа са започнати няколко проекта, при които утайките се използват като входящ материал. Трудностите, пред които са изправенитакиваметоди в България, са необходимостта отогромни инвестиции, липсата на собствен опит при приемането и въвеждането на тези технологични решения, както и общественият скептицизъм по отношение на всяка форма на термичнотретиране на отпадъците. Възможностите за разработване на такива решения в България са по-големи, имайки предвид факта, че за средно големи ГПСОВ размера на разходите е същият, както при избора на съвместното изгаряне като основен вариант за обезвреждане. Подобни проекти в Европа показватвсе по-добри резултати. Но необходимо е още доста време преди тези методи да станат част от реалистичния сценарий за България в дългосрочен срок. Обезвреждане на утайки чрез депониране Временното съхранение и депонирането на утайките сашироко разпространена практика в България и се очаква този начин за обезвреждане да продължи да бъде основен още известно време без да се полагатдопълнителни усилия за подобряването на управлението на утайките. Тъй като обезвреждането на утайки чрез депониране е най-неекологичното решение, то трябва да бъде постепенно намалявано и окончателно преустановено през следващите години. Тази възможносттрябва да продължи да съществува в рамките на един преходен период, до извършването на необходимите инфраструктурни и технологични инвестиции за алтернативни варианти за оползотворяване на утайки. След това утайките могат също да бъдат депонирани, след съвместното им третиране, до определено инертно състояние в съоръжения за биологично третиране на биоотпадъци-съоръжения за компостиране или механично-биологично третиране. Към момента изграждането на подобни инсталации за рециклиране и материално оползотворяване на отпадъците са приоритетни за България пред изграждането на инсинератори за битови отпадъци или други съоръжения за термично третиране на отпадъци. Това се оказва реална възможност за управление на утайките в страната в дългосрочен срок ционен срок на съответната ГПСОВ. Очаква се, операторите на ТЕЦ и циментовите заводи в България да имат твърде високи изисквания за качеството на утайките-съдържание на сухо вещество и наличие на замърсители в тях най-често по отношение съдържанието на халогени и тежки метали, а също и за цената на услугата, което вече поставя сериозни бариери пред използването на утайки в тази сфера. Например, в Испания операторите на ПСОВ, за изгарянето на утайки плащат на циментовите заводи между 3 и 5 евро/тон за услугата. Алтернарнативна възможност е изграждане на съоръжения за самостоятелно изгаряне на утайки в подходящите ГПСОВ. Също теоретична възможност за енергийно оползотворяване на утайките от отпадъчни води е съвместното им изгаряне с друга биомаса в рамките на проекти за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници. Все още в България няма изградени инсталации за самостоятелно изгаряне на утайки, както и за съвместно изгаряне на утайки с други отпадъчни материали, напр. общински инсталации за изгаряне на отпадъци. Обезвреждане на утайките и изграждането на необходимите за целта съоръжения, трябва да са в съответствие с Европейската директива за изгаряне на отпадъци, а също и да са съобразени със съвременните технологии и практиката за предотвратяване на емисии. Поради изключително високите стандарти за пречистване на изгорели газове и мониторинг, инсинераторите за битови отпадъци са най-подходящи за утайки, при които не могат да се отделят по-високи концентрации на опасни вещества. В този случай, утайките и останалите отпадъци се оказват в ситуация на конкуренция, като обезвреждането става срещу заплащане на по-високи такси. Желанието в България да бъдат изградени инсталации за изгаряне на утайки среща пречки предимно поради значителните инвестиции, необходими за целта. Освен това, страната няма никакъв опит с процедури по одобряването натакива инвестиции. Това затруднява прогнозите относно въвеждането в експлоатация на тези инсталации. Предполага се, че осъществяването на подобни намерения не е реалистична визия в средносрочен срок. Освен това в българското общество се забелязват сериозни резерви, и дори значителна съпротива, по отношение на всякакви проекти, свързани с процесите на изгаряне. Други процеси за термично оползотворяване на утайки, като газификация и пиролиза, от много години са обект на тестване и
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==