Списание ИНФРАБИЛД | брой 2, 2020г.

34 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 2'2020 Службите по поддръжка на пътищата също искат да знаят къде колко коли и как се движат и в града, и по магистралата, и по междуселския път. Това им е нужно, за да планират пропускливостта на кръстовищата, налагането на ограничения, знаците и обозначенията, а най-вече временните маркировки и динамичните пътни знаци – например светлинните табла, които в различни моменти прожектират различни предупреждения или ограничения според конкретната, моментна пътна обстановка. Застрахователите – и те също се интересуватот данните от свързаните автомобили, но по различен начин. Всяка организация от този бранш е готова да плати, за да знае всичко за поведението на даден водач: как кара, с каква скорост по какви пътища се движи, колко често „набива“ спирачки внезапно и колко често прави резки завои, нарушава ли локалните ограничения за скорост и др. Рекламният бранш пък си прави сметка да знае всякакви възможни подробности за автомобилите на улицата в реално време. Не е далеч моментът, когато – ако на даден път има бензиностанция – създателите на рекламната й система ще искат да знаят за всеки приближаващ се автомобил, още докато е на разстояние десетина километра, колко гориво има в резервоара си, дали има нужда от масло или напомпване на гумите. Ако бензинът е малко, рекламната система на бензиностанцията може да изпрати съобщение до инфоразвлекателната система на колата, за да предложи зареждане. Още по-хубаво за рекламната система би било да знае и детайли за пътниците в автомобила. Ако, например, вътре се возят деца, които евентуално биха измолили родителите си да им купят играчка от прилежащия магазин, ще има „оферта“ и за тях. Анатомия на бордовия компютър Наскоро експеримент на Washington Post разкри колкомного данни се събирати натрупват в един „свързан“ автомобил относно неговия собственик и всичко от живота му. Екип от журналисти на изданието, заедно с опитен автомобилен инженер „хакнаха“ Chevrolet 2017, за да разберат какво „знае“ колата за водача си. Бордовият компютър на системата за информация и развлечение – един отмногото в автомобила – събира и локационни данни заедно с колосално количество информация от смартфона на собственика: колко пъти по кое време с кого е говорил (включително име според собствения списък с контакти, жавните регулации. Мнозина смятат, че за дигиталните удобства в колата им отговаря „бордовият компютър“. Но това не е точно така. В един съвременен автомобил има няколко десетки бордови компютъра! Всеки от тях отговаря за различна задача. Разбира се, те не работят изолирано. Всеки е свързан с останалите и взема данни и „изводи“ от тях и работата им. Според някои софтуерни специалисти, един съвременен автомобил има в себе си „повече редове програмен код, отколкото самолет Boeing”. Става дума за над 10 милиона реда програмен код. Всички тези бордови компютри и редове програмен код събиратданни за всеки детайл за движението на колата и състоянието на нейния водач. С добавянето на свързаност следва да се разбира, че значителна част от натрупваните данни заминават през интернет до сървър, който в най-добрия случай е на производителя на возилото, за да знае и той какво се случва с неговите продукти и как потребителите ги използват. Кой се интересува как карам Че кой би искал да знае хиляди подробности как кара колата си един обикновен човек? Не е трудно да се досетим. Автомобилният производител и неговите партньори държат да знаят всичко, за да могат в следващия нов модел или „фейслифт“ да предложат още от най-желаните и най-често използвани функции. Системите за спешна помощ като eCall също черпят информация от бордовите компютри на колата. В случай на катастрофа eCall автоматично извиква спасителните екипи чрез единен телефонен номер 112. За целта системата предава на диспечера координатите на мястото и времето на произшествието, марката на колата, вида на използваното гориво и броя на хората в автомобила. Градските власти са „трета страна“, която също се интересува от данните за поведението ни на пътя. Би трябвало градските планьори да събират данни от колите, за да разработват по-адекватни системи за управление на трафика в града. Важно е да са наясно колко автомобила преминават по дадена улица за ден, в кои часове са най-много, с каква средна скорост се движат. Това ще им е все по-нужно, за да направят „умни“ кръстовища и пътища, където почти не се чака на червено, а колите могат да се управляват самостоятелно.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==