43 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 1'2020 водна инфраструктура ги обслужват. В резултат на тези процеси, голяма част от малките язовири не бяха поддържани с години и това рефлектира върху техническото им състояние. Административно след това бяха прехвърлени на общините, които нямаха никакъв ресурс да ги поддържат. Всичкитези проблеми бяха ясно идентифицирани със създаване на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" (ГД НЯСС) към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). През 2018 г., след съответни законодателни промени беше създадено и Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) и беше създаден механизъм, съгласно който общините, които които не могат или не желаят да поддържат своите язовори, могатда ги прехвърлят към новото предприятие. Над 2300 язовири вече са прехвърлени към Предприятието. „Държавната консолидационна компания” ЕАД (ДКК) пък е предприятието, коетотрябва да извършва самите дейности по поддържане и ремонт на съоръженията. В момента се уточняват и изглаждат механизмите, по които да се извършват необходимите дейности и взаимодействието между тези две организации. Колко от язовирите се нуждаят от спешна рехабилитация? В този ред на мисли, какви са най-честите технически проблеми, които застрашаватбезопасната им експлоатация? По данни на ДАМТН, над 400 са язовирите, които се нуждаят от спешен ремонт. В действителност става дума за малки язовири, но тъй като някои от тях са разположени непосредствено над населени места, те са с висок вторичен риск. Най-честите проблеми, свързани с техническото им състояние, са: неподдържан въздушен откос; неработещ основен изпускател; преливник в лошо състояние; бързоточна част след преливника също в лошо състояние, изровена или с пълзяща ерозия; увеличена филтрация под стената; съответно наличие на мокра пета на въздушния откос и др. Отлагането и забавянето на ремонтните дейности само повишава риска от компрометиране на съоръженията. Миналата година официално влезе в експлоатация първият за последните 20 години язовир за питейно водоснабдяване – яз. „Пловдивци”. Има ли необходимост от завършването на започнатите преди години язовири в сраната? Отговорът на този въпрос може да се разглежда в няколко аспекта. Единиятаспект, отнасящсе до сигурността, е нарастващата опасност, произтичаща оттова, че тези съоръжения са незавършени. Доколкото знам от моя предшественик и наш почетен председател – проф. д-р инж. Димитър Тошев, започнатите и незавършени язовири у нас са около 20. При тези язовири съществува много по-голяма вероятност да бъдат разрушени от висока вълна в това си състояние. Другият аспект е необходимостта оттези язовири. Тяхното проектиране и последващо строителство е било продиктувано отнякаква необходимост. Повечето оттези язовири са били и продължават да са нужни. Примери - не един и два. Язовир „Черни Осъм”, който не се построи, Язовир „Кюстендил”, чието изграждане вече десетилетия се проточва, язовирите „Нейковци” и „Луда Яна”, чието строителство беше внезапно спряно през 2001 г. „Пловдивци” също беше оттях. След това, със заем от Световната банка, те бяха обследвани и проектирани наново. „Луда Яна” в момента се довършва с голямо забавяне, а за „Нейковци” не стигна финансиране за завършване на строителството. Всички те са водоснабдителни. В обобщение и накратко: Да, има необходимост от завършване на започнатите язовири, защото в нашата професия има едно правило: който има много вода и който има малко вода, трябва да строи хидротехнически съоръжения, в частност язовири. А страната ни е една от най-бедните в Европа на водни ресурси на глава от населението. И във връзка с това, язовирите са само част отмерките за подобряване на водоснабдяването. Моля за експертното Ви мнение относно актуалната тема за проблемното водоснабдяване и водните режими в някои населени места – какви са превантивните мерки/ някои възможни решения, които трябва да се предприемат в случай на язовири с намалени водни обеми, за да не се стига до критични ситуации? Ако до момента коментирахме техническата експлоатация на съоръженията, стози въпрос се засягат проблеми на водостопанската експлоатация. Случаят с водната криза в Перник трябва да е сигнална лампа за София, защото водоснабдителна криза в София имаше преди 25 години и от тогава до сега нищо не се направи за алтернативно, респ. допълнително водоснабдяване на града. Имаше един проект за допълнително водоснабдяване на София от още един източник – язовир „Илийна”, но този проект беше спрян през 1988 г. Другият възможен източник - язовир „Бели Искър”, е с малък обем и има спешна нужда от ремонт. Затова наблягам върху това да се мисли стратегически. Наистина, сушата е голяма, но е важно да се действа в посока алтернативни източници, да има навременна реакция от институциите, които следят нивото на язовира, ако се наложи да се премине своевременно на по-мек режим, да се контролират и недопускат нерегламентирани водовземания отпритоци и т.н. Решаващо отношение към въпроса има и състоянието на водоснабдителната мрежа, за която се грижат специалистите по ВиК и съответниятВиКоператор. В заключение ще кажа, че стратегическото мислене трябва да е водещо, да не се политизиратпроблемите, а своевременно да сетърситяхното решение от компетентните специалисти в съответната област.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==