32 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 1'2020 Г-н Христов, представете в началото Клъстер София град на знанието. София град на знанието е иновационен клъстер, състоящ се от променливо число юридически лица (към момента 50 на брой), работещи и произвеждащи информация и знания в т.н. „триъгълник на знанието“ в град София. Ядрото на клъстера е мрежа от взаимосвързани фирми - производители и доставчици на ИТ продукти и услуги (ИТ инфраструктура, софтуерни решения, бази данни, информационни системи и др.) и бизнес услуги (бизнес управление, информационни услуги, издателска дейност, радио, телевизия, печатни публикации, творчески дейности, организираненасъбитияидр.). Втората група са организации с нестопанска цел, които работят с информация, знания и иновации, а третата група се състои от няколко университети и научни институти вт.ч. отБАН. В сдружението са включениидве чужди организации – едната е платформа за отворен достъп до научни публикации от Амстердам, а втората управлява проект за утвърждаване на Виена град на знанието. Най-общо, клъстеръте сдружение с идеална цел, работещо за превръщане на София в град на знанието, но в същотовреме еибизнес инициатива, коятоподкрепяразработката, производствотои комерсиализирането на продуктовиитехнологичнииновации на своите членове по веригата на стойността. Очевидно е, че между двете цели сетърси синергия итя се състои в това, че идеалната цел ще съдейства за раздвижване на пазара и инвестициитевиндустриите, които създават решения и услуги за един интелигентен град. Целта е цифровататрансформация на града да става чрез „пазарнотърсене“, породено от реалнитепотребности с активното участие на градските власти. Това сме посочили в няколкопореднипубликации в блога на нашата страница с общото заглавие „Пазарът на София интелигентен град“. Какво включва понятието „град на знанието“. Защо е важно да мислим за София в тази посока? Отговорът се свързва и с два други термина - „общество на знанието“ и „икономика на знанието“. Градът на знанието акцентира върху такава стратегия за градско развитие, която има за цел да подкрепи процесите на управление на знанията в даденатаурбанистичнаединица.Такъв град създава добавена стойност във всичките си области, развива високи стандарти на живот, подкрепя културата иикономическоторазвитие, постига по-високо ниво на доходите, образованието, обучението и научните изследвания. Той е кулминация, синтез и интеграция между креативен и научен град, където знанието, изкуството и науката са обединени в една уникална човешка градска „екосистема на бъдещето“. Близко дотози модел на град на знанието е град Виена. Някой на това място би казал, че всичко това е по-скоро теория и не са много практическите аспекти. Това не е съвсем вярно, защото именно в рамките на тази парадигма в началото на 90-те години се случиха т.н. „цифрови градове“, а от няколко годиниусиленосеразработватхиляди проекти за т.н. smart cities. Ето защо в момента клъстерната ни организация, като заинтересована страна, се опитва да подпомага със „знания“ и инициативи(проекти) създаванетона Работим за цифровата трансформация на София и превръщането є в град на знанието Разговор с Димитър Христов, изпълнителен директор на Клъстер София град на знанието Димитър Христов е специалист по стратегическо и бизнес управление, маркетинг, корпоративни финанси, организация и преструктуриране на бизнеса. Управляващ партньор е на консултантска практика ХИРОН. Работил е като консултант по проекти, финансирани от ЕБВР, Световната банка, фондовете на Европейския съюз и Оперативните програми на РБ. Заедно със свои колеги създава Академия по иновационен мениджмънт, която е акредитирана от Глобалният институт по иновационен мениджмънт в Бостън и към която понастоящем работи като ментор. Член е на УС на Клъстер София град на знанието и негов изпълнителен директор.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==