13 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ èçäàíèå çà Ïúòíà è Òðàíñïîðòíà ìîäåðíèçàöèÿ измерени метър по метър, отново със съдействието на алпинисти. В резултат на проучването се определиха подходящите мощни пластове от пясъчници, в които да се фундиратподпорните стени и да се закотвятанкерите, така че да се гарантира здравина и дълготрайност на укрепителните съоръжения. Изградената подпорна стена е много сериозно съоръжениe на няколко етажа. Третият пример е за проучване на участък от пътя за село Кавлак, в близост до гр. Велико Търново. В резултат на свлачищни и срутищни процеси при един от завоите на пътя имаше падане на скални късове и повреди на шосето. Проучването се затрудняваше от факта, че пътят беше на „етажи“ заради наличието на остър завой. Това наложи проучванията да обхванат не само участъка от пътя, а целия засегнат район. Дейностите включваха проучване на скалните откоси и склонове над и около шосето на склона между горната и долната част на пътя, както и на склона под пътя – район доста по-голям от засегнатия участък, с цел максимално ясна картина откъде, как и защо са се развили свлачищните и срутищни процеси и как да бъдат преодолени. Решението на проблема включваше: защитни стени и анкериране на скалните масиви над шосето, защитна стена под междинния склон, системи от пилоти, които да защитят пътя от свличане на склона под него, комплекс от отводнителни мероприятия. преминаващите влакове и п о в р е ж д а т електрическите стълбове. Беше необходимо да се направи проучване, на база на което да се търсирешение за укрепяване на въпросния откос. В случая нямаше как да се приложи решение с мрежи, за да запазим видима една интересна геоложка особеност – Церовската флексура. Това е една интересна стъпаловидна гънка, която е добре известна сред българската и международна геоложка общност. За да могат да бъдат изпълнени изискванията и да се направи статистическа обработка, първо бяха заснети пукнатините втози склон с височина отоколо 30 метра. Това заснемане се извърши от алпинисти с инженерна подготовка, които ред по ред, метър по метър обследваха масива и събраха данни за напукаността му. Въз основа на тази база данни се направиха структурни диаграми, определиха се основните блокове, които биха могли да паднат от откоса, техните размери и форми, за да се прецени какво да бъде укрепването. Освен обследване гъстотата на пукнатините, в продължение на две години се проследяваше падането на различни скални късове и се установи, че местата с най-много паднали късове са от местата с най-голяма гъстота на пукнатини, но в действителност това не винаги са най-рисковите зони, например защото са по-отдалечени от жп линията или в близост няма електрически стълбове. В резултатнатова наблюдение вече имаше ясна представа къде са рисковите места, на които да се предвидят защитни съоръжения, а не да се укрепва целият откос. Вторият пример е за определяне на пространственото положение на пластове в скални откоси, изградени от седиментни скали, по жп линията Русе-Подкова (пресичаща Стара планина), в района на гара Плачковци. Става въпрос за висок склон, с вертикална част (скален откос), покрит в горната си част с почвени пластове. Над склона, непосредствено срещу гарата, има построени жилищни блокове. При овлажняване почвите от горната част на склона се свличат и затрупватжп линията. Същевременно от вертикалния скален откос върху жп линията падат и скални късове. Тази опасна комбинация представлява значителна опасност за преминаващите влакове. Освен това имаше регистрирани и деформации в жилищните блокове, построени над склона. Тъй като склонът и откосът под него са с голяма дължина, се предвиждаше укрепителните съоръжения да заемат голяма площ. За да се гарантира сигурността на укрепването, се наложи всички пластове от пясъчници във вертикалната част да бъдат oписани и Скалният откос при с. Церово и Церовската флексура Момент от проучването при пътя за с. Кавлак Подпорните стени при гара Плачковци
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==