12 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ èçäàíèå çà Ïúòíà è Òðàíñïîðòíà ìîäåðíèçàöèÿ 2019-2020 Доц. Иванов, бихте ли запознал читателите с особеностите на проектиране, строителствоиподдръжка на транспортни съоръжения в планински райони? Планинският релеф на България е красотата и проклятието на нашите пътища. Пътищата ни ижп линиите преминават през страхотни местности, съчетания от скали, гори, планини, понякога край морето, но този красив релеф създава проблеми както при самото строителство, така и при последващата поддръжка. За да може да се получи достоверна информация, когато се правят геоложки проучвания за строителството или при укрепване на склонове, са налагат по-специфични изисквания, специално за скалните склонове. В тези случаи проучванията не се ограничават само до това да се определят някои характеристики чрез стандартни методи като сондиране, например. В такива планински условия често е наложително използването на различниметоди, понякога нестандартни, за да може да се получи информация, достатъчна за гарантиране на укрепването на склона и безопасното строителство. И точно в тази връзка съвместните усилия на геолози, проектанти и строители трябва да бъдат непрекъснати. Разкажете повече за изискванията към геоложките проучвания на склонове за нуждите на транспортното строителство. Едно по-специфично изискване, специално за склонове в скали, особено близо до пътища и жп линии, е да се направи много точна оценка на напукаността на скалите. Това, съчетано със статистически изчисления, би могло да даде представа за степента на опасност и риск на отделни зони от скалния откос, които трябва да бъдат укрепени. Тук трябва да направя едно уточнение, че опасните места невинаги са рискови. Например може да има места с много пукнатини, където падат скални късове, но сами по себе си те да не предизвикат големи повреди по съоръжението. Затова и трябва да се укрепяват местата, които съчетават зоните с най-висока опасност и най-висок риск. Това изисква по-специфични и задълбочени проучвания. Следващото изискване е свързано със склонове и откоси със седиментни скали, където има напластяване. За тези места е важно да се определи точното пространствено положение на пластовете от различни скали. Определянето натехните размери, геотехнически характеристики и точното разположение в пространството е изключително ценно за проектирането и понякога облекчава много проектната дейност, строителството или укрепяването на даден скален масив. Трето специфично изискване е свързано с проучване на вече случили се свлачища или срутища, които биха могли да повредят дадено транспортно съоръжение. Тук има два важни момента, които да се вземат под внимание. Първото, и то важи за всякакво строителство в такива райони, е подробно проучване, което обхваща много по-голяма територия отколкото тази, която би засегнало свлачището. Второ много специфично, и специално за пътните съоръжения, е, че понякога може да се окаже, че няма никакъв смисъл, нито икономически, нито строителен, пътят да преминава оттам, като много по-изгодно и безопасно може да се окаже прокарването на нов път на друго, по-стабилно място. Бихте ли споделил за интересни примери от практиката, където са приложени разгледаните от Вас проучвания? Първият пример е за скален откос на жп линията София-Варна, близо до гара Церово. Откосът е изграден от пясъчници и аргилити - седиментни скали, от които непрекъснато се откъсват скални късове, застрашават Пътищата и жп линиите в планински райони налагат по-специфични проучвания на терена Разговор с доц. д-р. инж. геол. Ивайло Иванов, зам. декан по учебната дейност във Факултет по транспортно строителство, преподавател в катедра "Геотехника", УАСГ
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==