52 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 2'2019 обеми на язовира, актуализиране на хидроложката информация, преоценка на размера на високите води и пропускната способност на преливното съоръжение. Четвъртата стъпка е създаването на възможностзанаблюдениеиконтрол. Товаозначава да се проектира и изгради КИС, да се изготви инструкция за експлоатация и поддържане на язовирната стена и прилежащите є съоръжения, както и програма за технически контрол (наблюдения и измервания) на състоянието на стената и съоръженията, включително слягане на стената, нива на депресионната повърхност, деформации на съоръженията, водни нива в язовира, химичен и биологичен състав на водата. Казано накратко, за всеки язовир трябва да се създаде и поддържа база данни с цялата техническа документация, с резултатите от регулярно провежданите технически прегледи на състоянието на язовира с пробни манипулации на механизмите, с данните от изследване на проводимостта на речното корито и заливаемите зони по поречието след язовира. Задължително е и изготвянето и редовното актуализиране на авариен план за действие при екстремни и аварийни ситуации, съгласуван с органите за защита на населението. На практика към ремонтни дейности се пристъпва след изготвяне на проект. И тъй като малките язовири са в толкова необгрижено състояние, почти винаги се започва с изсичане на проникнали храсти и дървета. Някои от най-разпространените мерки, които се прилагат, например при установяване на затлачване с наноси, са ремонт и почистване на затлачени водовземни шахти, водовземни кули, почистване на запушени кранове на язовир и на язовирни клапи, ремонт на основен изпускател на язовир. За да има ефект в дългосрочен план, контролът на наносите трябва да е постоянен, а изкопаването и извозването да стават редовно. Установено е, че при силно развитие на ерозионните процеси във водосборната област затлачването става много бързо, особено при малките язовири. В практиката има различни решения за контрол на наносите и затлачването - да се изграждат преградни стени, отбивни тунели, комбинация от различни методи за придвижване на наносите. При изградена такава стена в опашката на язовира става възможно отложенията зад нея периодично да се изгребват и извозват при ниски води. Отбивнияттунел, често наричан „байпас“, служи за отвеждане на наносите. Рехабилитационните дейности за увеличаване на капацитета на облекчителните съоНяма да навлизаме в детайли относно уредите, които се използват, тъй като те са много специфични и са насочени към отчитане на конкретни величини, процеси и явления, различни при различните случаи на язовирни съоръжения. Специално внимание трябва да се обръща на хидро-метеорологичните и инженерно-геоложките наблюдения и проучвания. Метеорологичната мрежа се формира от метеорологични и дъждомерни станции и снегомерни постове, а хидрологичната мрежа се формира от хидрологични станции, нивомерни и водомерни постове. Структурите на тези мрежи и елементите на наблюдение се определят с проекти за тяхното изграждане и оборудване, наблюденията са непрекъснати и срочни, а станциите и постовете се оборудват със съответните средства за наблюдение, измерване и предаване на информацията. Инженерно-геоложките проучвания са от изключително значение за язовирите, особено за тези с насипни язовирни стени с централно глинено ядро. Именно въз основа натакива проучвания могат да се правят предварителни оценки на рисковите явления и процеси - свлачища, срутища, суфозия, карст и др. Поддръжка и рехабилитация на язовирите Както при всяко значимо съоръжение, и за язовирите важи изискването така да са проектирани и изпълнени, че по време на експлоатация поддръжката, ремонтите и рехабилитацията да са сведени до минимум. Тъй като язовирите ни са строени доста отдавна, пред нас стои задачата да ги наблюдаваме, поддържаме и дори, ако е необходимо, да ги разрушим. При редовна поддръжка, чрез текущи ремонти, те могат да бъдат полезни и безопасни. Водещите ни специалисти предлагат програма за инспекция и рехабилитация на малки язовири. Първата стъпка е отстраняването на многогодишната растителност по откосите на язовирните стени. Втората стъпка е изясняване на реалното състояние на язовира, като се направи геодезическо заснемане на язовирната стена, съоръженията, язовирното езеро и долния участък, до 500m след стената, както и актуализиране на геометричните размери на стената и съоръженията, с изготвяне на екзекутивни чертежи, и водолазен оглед на водовземната шахта и основния изпускател или оглед след източване на язовира. Третата стъпка е анализът - изготвяне на ключови криви на заляти площи и завирени
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==