12 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 2'2019 Проф. Рангелов, бихте ли разказали малко за историята на стоманените мостове у нас, като акцентирате върху предимствата им? Още в края на XIX и първата половина на XX век, когато развитието на пътната и железопътната инфраструктура разчита на вносни стоманени мостове, у нас са изградени стотици стоманени мостове по железопътната мрежа. С годините нашите специалисти натрупватопит и резултат от това е първото изцяло българско постижение – Аспаруховият мост във Варна, с отвори 80+160+80m, изпълнен със стоманена връхна конструкция (1973-1976 г.). За пример ще дам и двата виадукта на АМ „Хемус“, на km 26+884 и km 27+500, също със стоманена връхна конструкция, вторият от които с рекорден централен отвор 162 m. Редица са предимствата на стоманените мостове. Висока носимоспособност при ниско собствено тегло, което позволява преодоляване на по-големи отвори; лека връхна конструкция, с ъ о т в е т н о облекчено долно строене; бърз и лесен монтаж; екологично строителство. Искам да обърна внимание и на предимството, което имат стоманените мостове в сеизмични райони. Поради по-малката маса на конструкцията се генерира по-малка инерционна сила, съответно и по-малко сеизмично въздействие върху съоръжението. Съществено предимство, спрямо стоманобетонните алтернативи, имат и по отношение експлоатационните разходи за поддръжка. Ако се базираме на един екпслоатационен период от 100 години, стоманените мостове може да се окажат икономически по-изгодни. Да, първоначалната инвестиция за стоманено съоръжение е по-голяма, но в експлоатационния период то изисква по-малко разходи за поддръжка. Могат да се използват и иновативни материали, като атмосфероустойчивата стомана, която няма нужда от антикорозионна защита и съответно поддържане. В рамките на експлоатационния срок стоманените конструкциипоказват и по-малко дефекти. Достатъчно е да отбележим, че много стоманени мостове у нас са достигнали проектния експлоатационен срок от100 години и все още са в експлоатация. Няма и данни за преждевременно демонтиран стоманен мост заради корозия. Докато има примери за подмяна на връхни стоманобетонни конструкции в рамките на 30-35 годишен експлоатационен период. А това предполага допълнителни разходи. Именно в тази посока бих искал да насоча вашето внимание – когато се възлага поръчка, да се анализират няколко възможни решения и да се избере най-ефективното. А цената да се определя и сравнява за целия експлоатационен срок. Практиката последните десетилетия е в прилагането на стоманобетонни конструкции и, бих казал, стоманените мостове се превърнаха в една преднамерено забравена алтернатива. Доц. Георгиев, какъв е Вашият коментар относно описаната от проф. Рангелов ситуация и това, че строителството на стоманени мостове не е застъпено в съвременната ни инфраструктура? През 70-те години на миналия век е взето централизирано решение в България да се развиватехнологията с предварително напрегнати стоманобетонни греди, която, разбира се, също има своите предимства. И макар в същия този период в страната ни да се появяват два последователни рекорда в областта Ефективни решения за пътните проекти със стоманени и комбинирани мостови конструкции Разговор с проф. д-р инж. Николай Рангелов и доц. д-р инж. Цветан Георгиев, катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“, УАСГ проф. д-р инж. Николай Рангелов доц. д-р инж. Цветан Георгиев
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==