37 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 1'2019 община Способността на зелените насаждения да осъществяват защитна роля зависи от конструкцията им. Създаването на конструктивни модели за приложение в градска среда, спрямо устройствената зона на проблемната територия, e опция за своевременно планиране и преодоляване на проблемите с шума. Несъмнено озеленяванетотрябва да изпълнява функциите на санитарна бариера между уличното платно, пешеходците и жилищните територии. В градоустройството озеленяването се явява съставна част на общата планировка на даден комплекс. В основата на озеленяването на жилищните територии на съвременните градове се явяват дворните насаждения, такива при затворените комплекси, градските градини на районите и микрорайоните и озеленяването към обществените сгради. Допълнение към това са общоградските и районните паркове, детски и спортни, и други специализирани паркови територии, уличното озеленяване, озеленяването при промишлени, логистични и складови територии, и също така санитарно-защитните зони. Линейната структура е елемент на градските територии, по който се осъществява движението на пешеходните потоци и транспорт. Озеленяването трябва да изпълнява функциите на санитарна бариера между уличното платно, пешеходците и жилищните територии. В определени случаи то има чисто декоративна и художествена функция. Зелените насаждения, разположени между източника нашум и сградите, значително намаляват нивото на шумов дискомфорт, като ефектът се засилва при по-близкото разполагане на растителността до улицата, респективно до първоизточника на шум. При подбора на растителните видове следва вземат предвид следните критерии: газозащитни свойства; прахозащитни свойства; акустични свойства; изискванията към почвените условия; изискванията към влажността на въздуха; ослънчаване; бързинана растеж; укрепващи свойства на кореновата система; специфични морфологични белези – бодли; размер на растителния вид; форма на короната; ажурност на короната; окраска на листата и кората; временна поява и опадване на листата. Звуковите вълни, сблъсквайки се дори само с клони и ствол на дърветата, също разсейват, отразяват и поглъщат. В облистено състояние короните нашироколистните дървета поглъщат около 25% от попадащия върху тях шум, а заедно с това и прахови частици и вредни газове. Зелените насаждения притежават свойства, като поглъщане и задържане на вредни газове и прахови частици, и по този начин допринасят за подобряване на качествата на околната среда; Шумопоглъщащата способностна растителните видове се проявява и през зимния сезон. Дори в обезлистено състояние растителността понижава нивата на шума с 2-5 dB. През този период на годината интензивността на шума намалява в месеците със снежна покривка. Широчината на растителните екрани е важен фактор за степента на снижение на нивото на шума. Важен фактор за ефективността на растителните екрани е и конструкцията на насажденията и конфигурацията на терена. Най-ефективна комбинация се получава при изграждане на смесени защитни насаждения от иглолистни и широколистни дървесни и храстови видове, заедно със земни геопластики. Прилагат ли се и друг вид шумозащитнимерки и екологични решения? Към какви практики трябва да се стремим от гледнаточка ефективност и естетика същевременно? Шумозащитните стени от различни естествени и изкуствени материали са ефективно решение за редуциране на завишените нива на транспортен шум в урбанизирани и неурбанизирани зони. Но съвременното проектиране на шумозащитни прегради не трябва да се ограничава до познатите в практиката конвенционални решения. То трябва да търпи развитие в посока на ефективност, екологичност и естетика. Екологичните решения за шумозащитни мерки, при които природата със своите възможности става „партньор“ с проектантите и крайния продукт, са растителните шумозащитни стени. Те следва да бъдат решението за създаване на комфортна среда за живеене, като процесът следва да се тръгне още от ниво устройствено планиране.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==