Списание ИНФРАБИЛД | брой 5, 2018г.

50 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 5'2018 нарастване на напорните загуби. Запушването на филтърния пълнеж не е хомогенно. Разпределението на задържаните частици по дълбочина на филтруващия слой е различно. Отгоре се задържат едрите частици, а отдолу-по дребните. Филтрационният процес през гранулиран слой се осъществява по следните два механизма. Повърхностно филтруване. Обемно-адхезионно филтруване. При повърхностното филтруване диспергираните във водата частици се задържат в най-горните пластове на филтруващия слой. Така филтруването на водата се осъществява в една филтруваща зона, образувана от зърната на филтруващия материал и задържаните диспергирани примеси. Полученият филтратне е с добро качество. В следващите стадии на работа се получава уплътняване на филтруващия пласт, което подобрява качеството на получавания филтрат. Стечение на времето количеството на филтруваната вода се увеличава. Уплътняването на филтруващия пласт също се увеличава пропорционално на концентрацията на механичните частици във водата и на количеството на получения филтрат. Нараства и хидравличното съпротивление на филтруващия слой. Увеличава се загубата на напор. Стойността на последните два показателя опредлят края на работния период на механичните филтри с повърхностно филтруване. При обемно-адхезионнотофилтруване диспергираните във водата примеси се задържат не само в първите пластове на филтруващия слой, а в целия му обем. Задържането на диспергираните частици върху гарнулите на филтруващия материал се дължи на възникналите междумолекулни сили на привличане. С увеличаване количеството на прилепилите се върху зърната на филтруващия материал механични частици, се намалява свободното пространсвомеждутях. Повишава се скоростта на филтрация на водата през стеснените пори. В даден моментскоростта на филтруване нараства до такава степен, че водния поток започва да откъсва диспергираните частици задържани от адхезионните сили върху повърността на гранулите на филтруващия материал. Тогава адхезионното филтруване се премества в следващия по пътя на водата филтруващ пласт. Така във филтрарите на филтърната преграда, задържат се в нея, без да образуватутайка. Суспендираните частици проникватв порите на филтърната преграда и образуват в тях слой от утайка. Утайките, които се получават върху филтърната преграда, биват свиваеми и несвиваеми. При несвиваемите утайки порестостта не се намалява с увеличаване на налягането. Към тях спадат кристалните утайки-едрозърнести, дребнозърнести или смесени. Такива утайки образуват неорганичните вещества с размер на частиците по-голям от 100 микрометъра, като пясък, калциев карбонат, натриев бикарбонат и др. При свиваемите утайки, порите на преградата се запушват и пропускливостта на утайката намалява. Повишаването на налягането не води до увеличаваненаполучаванияфилтрат. Съществува критично налягане за всеки вид утайка, над което филтруването рязко се забавя. Такива утайки образуват металните хидрооксиди. Филтруването през гранулиран - зърнест, слой е най-разпространеният метод за отстраняване на механични примеси от питейните и отпадните води. Състои се в задържане на механичните примеси върху повърхността или в порите на филтруващия материал. При преминаването на водата през гранулиран филтруващ слой се намалява нейното налягане-напора. При ниски скорости на филтрация - ламинарен режим на движение на водата, загубата на налягане, е правопропорционална на скоростта на филтрация и на дълбочината на филтруващия слой, а също така и обратнопропорционална на пропускливостта му. При високи скорости на филтрация-промиване на филтърния слой до флуидизация, движението водата преминава в турбулентен режим. Проникването и задържането на суспендираните частици в дълбочина на филтърния пълнеж, променят неговата порестост. Тя намалява поради затлачване, което води до

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==