40 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 4'2018 отпадъци, както и да рециклират отпадъци като ресурс. В екоурбанизма се препоръчват редица практики, които позволяват придържане към принципа на тройната нула – нулеви отпадъци, нулеви емисии и нулева енергийна зависимост. Ето и някои от най- важните области и начини за постигане на описаните цели: Възобновяема енергия и нулеви въглеродни емисии. Градът според екоурбанизма трябва да е самодостатъчна система, която си произвежда нужната енергия, без емисии и по най-ефективния начин. Тук се включва подобряване на системите за енергийни доставки и услуги, както и енергийно ефективно използване и обслужване, насърчаване на засиленото използване на възобновяема енергия и вероятно природен газ като гориво за преход в енергийния микс, но винаги се върви към по-малка зависимост от тежки изкопаеми горива като въглища и петрол. Така градът от потребител на енергия се превръща в производител на енергия, с местни решения за възобновяеми източници на енергия и повишаване на енергоснабдяване с нисък въглероден отпечатък. Град с нулеви отпадъци Градът с нулеви отпадъци имитира затворен цикъл на екосистема. Устойчиво управление на отпадъците означава да се намалят генерираните отпадъци с промяна в поведението на потребителите и производителите, а създадените отпадъци да се превърнат в ресурс. Всички градове трябва да приемат система за управление на отпадъците си, която ги приближава до природните модели. Нулевиотпадъци за градскотопланираневключва превенция, рециклиране, повторна употреба, компостиране и обработка за производство на енергия. Всичкиматериални потоци трябва да бъдат разгледани и напълно изяснени, като промишлени и е-отпадъци се третират със специално внимание, поради по-голямата импотенциална опасност. В еко-квартали с повторна употреба и рециклиране на материали има значително намаляване на обема на твърди отпадъциитоксични химически вещества. За целта всички строителни съществуват заедно в контролирани от човека системи, за да се помогне на обществата в усилията им да станат по-устойчиви. Използват се знания и практики от много дисциплини като климатология, хидрология, география, психология, дизайн, архитектура, градско планиране, проектиране на транспорт, икономика, история и изкуство. В много отношения, екологичният урбанизъм е еволюция на ландшафтния урбанизъм, като по-цялостен подход към дизайна и управлението на града. Терминът се появява за първи път през 1998г. в книга на архитекта Мигел Руано, който го определя като развитие на устойчиви човешки общности в рамките на хармонично и балансирано изградени среди. Екоурбанизмът се основава на принципи, които да сведатдо минимум използването на енергия, вода и материали на всеки етап от развитието на града или района, през целия им жизнен цикъл, включително въведената енергията в областта на добива и транспортирането на материали, изработката им, тяхното събрание в сградите, с грижа за лекотата и стойността натяхното рециклиране, когато животът на сградата или зоната приключи. Важни концепции за екологичен урбанизъм включваттова, че градове са част от естествения свят, разглеждат се като екосистеми, които са динамични и всичко в тях е свързано. Градското планиране в този контекст се разглежда като инструмент за адаптация на градските екосистеми, така че да отговарят на тези принципи. Градът, всяка сграда, парк и система от инфраструктурата в него, трябва да бъдат проектирани, доколкото е възможно като „затворени“ екологични системи: да внасят и консумират по-малко ресурси, да произвеждат по-малко
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==