Списание ИНФРАБИЛД | брой 3, 2018г.

46 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 3'2018 Р Е К Л А М А тивна архитектура при своето развитие следва стратегията за увеличаване на произвежданите мощности и едновременното намаляване на енергийните загуби. При това всяка нова сграда с положителен енергиен баланс произвежда все повече енергия при постоянно растящи нива на енергоспестяване. Ето как наред с традиционните исторически и визуални взаимовръзки разпределението на излишъците от произведена енергия към общата градска електрическа мрежа и съседните съоръжения създава нови видове зависимости между обектите от архитектурната среда. Развитието на безжичните средства за комуникация и увеличената изчислителна мощност укрепва тези взаимоотношения и позволява да се премине към създаването на многопластова система за взаимодействие между отделните обекти в комплекса и неговата инфраструктура. Такава система трябва да се възползва от целия потенциал на синтеза между интегрираните инструменти на възобновяемата енергетика и енергоспестяващите системи за оптимално разпределение на произвежданите ресурси. Разработката на функциониращи модели на енергонезависима архитектурна система е важна задача поради редица икономически, социални и технически причини. Увеличаващата се стойност на горивата, пренаселването на мегаполисите и необходимостта от рационално усвояване на новитеритории при разширяване на градовете, както и постоянно нарастващото енергопотребление, са само част от тях. Днес научният прогрес ни снабдява с все повече инструменти, необходими за решаването на тези важни задачи, а грамотното прилагане на новите технологии ни позволява да достигнем енергонезависимостта на отделни самостоятелни сгради, което прави появата на цели автономни енергонезависими комплекси съвсем реална в близките години по вакуумен канал. Този метод е значително по-хигиеничен и икономичен оттрадиционно използваните методи за събиране и извозване на боклука. Количествата биогориво, произвеждано от биологичните реактори в комплекса пък е напълно достатъчно, за да обезпечи неговото функциониране и работата на вакуумната система за сметосъбиране. От гледна точка намаляването разходите по транспортирането на отпадъците, най-рационално е разполагането на мрежа от миниатюрни биореактори в подземните части на енергонезависимия комплекс. Вече разгледахме въпроса с осигуряването на топлина, който също е свързан със значително енергопотребление, а съвременните източници на топлинна енергия все още не са достатъчно съвършени по отношение на нейната загуба. Възможно решение е внедряването на децентрализирани и комбинирани отоплителни системи, които да спомогнат за снижаването на тези показатели. Очевидно е, че основният проблем, който трябва да се преодолее, за да бъде достигната пълна енергийна независимост, е осигуряване на енергия за вътрешните инфраструктури на комплексите. Съвременната енергоефек-

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==