Списание ИНФРАБИЛД | брой 3, 2018г.

44 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 3'2018 наличието на няколко енергонезависими сгради с положителен енергобаланс, количеството произведена енергия, надтехните собствени потребности, не достига за обезпечаване на системи като транспорт, водоснабдяване, канализация и утилизация на отпадъците. Нека разгледаме първо транспортната система. Световният опит показва, че след отказа от традиционни превозни средства (използващи бензинови или дизелови двигатели) се наблюдават значителни изменения в градската среда. Така например в китайския район Ченду е приета пълна забрана за употреба на наземен транспорт. За да компенсира тази забрана, планировъчната схема на комплекса предвижда максимум 15 минути ходене пеша до всеки по-важен обект от инфраструктурата. И все пак в Ченду автомобили има. Те обаче, заедно с линиите на метрото, се движат в специално обособени тунели, което допринася за намаляването на общата въглеродна следа на града с до 60%. В други не чак толкова крайни случаи, на територията на няколко европейски квартала и комплекси, като Вобан в Германия и BedZED в Лондон, традиционният транспорт също е значително ограничен или напълно забранен и заменен с по-екологичните електрически превозни средства. Разбира се, в контекста на тази статия трябва да се отбележи, че електротранспортът може да бъде напълно екологично чист само, ако енергията, осигуряваща функционирането му, е добита от възобновяеми източници. На този фон съвременните разработки в областта на електротранспорта позволяват пълния отказ от използването на постоянно поскъпващия бензин. В квартал Масдар в Абу Даби транспортната система предполага забрана на автомобилното движение, а придвижването се осъществява с помощта на изцяло автоматизиран обществен електротранспорт - втова число маршрутизацията и управлението на транспортните средства. Безопасността тук е осигурена като нито една от линиите не се пресича с друга на едно и също ниво. Чрез тези нововъведения е избегната нуждата от строежа на конвенциосъставена от три основни параметъра. На първомясто още при проектирането е важно да се вземат предвид не само използваните при строежа материали, но и да се обърне внимание на вентилационната система, разпределението на прозорците и да се извлече максималнотоотгеографскитеособеностина мястото. Вторият параметър е наличието на възобновяеми енергоизточници и акумулатори за съхранение на произведената енергия - сърцето на една енергонезависима сграда. Нейният мозък пък е третият параметър или така наречената система “умен дом”, която се грижи за ефективното управление на консумираната от зданието енергия, повишавайки при това комфорта на неговите обитатели. Макар създаването на подобни сгради все още да изисква значителни инвестиции, стойността на използваните в тях технологии постоянно се понижава, превръщайки ги във все по-леснодостъпна алтернатива на конвенционалното строителство. Именно организацията на този тип здания в единна структура е предпоставка за развитието на енергонезависими комплекси. Предизвикателства и стратегии Говорейки за енергонезависими комплекси от сгради, следва да се отбележи, че заедно с пълното самообезпечаване, приложените системи трябва да са в състояние да произвеждат достатъчно количество ресурси за тяхното функциониране и това на вътрешната им инфраструктура. Къмднешнадата съществуващитеенергоефективни комплекси не притежаватавтономна инфраструктура по ред причини. Дори при

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==