Пътна и Транспортна Модернизация | издание 2017г.

34 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ èçäàíèå çà Ïúòíà è Òðàíñïîðòíà ìîäåðíèçàöèÿ 2017-2018 период на 2015г. Важно да се отбележи е, че от общо 8 млн. туристи, за същия период, над 2 млн. са румънски и гръцки граждани, които пътуват основно с лични автомобили. В тази връзка, проектът за изграждане на стратегически транспортен коридор „Север – Юг“ ще има изключително важно значение за насърчаване на туристическия поток към българските Черноморски курорти. Също така е логично да се подобри транспортното и логистично обслужване на населението и бизнеса. Според данни от НСИ в района се наблюдава непрекъснато нарастващ обем на превозите на товари и пътници с автомобилен транспорт. От 2002 до 2015г. обема на товарните превози се е увеличил повече от3 пъти, а пътническите продължават с бавен но сигурен темп да нарастват. Поради това с особен акцент стои въпросът за осигуряването на качествена инфраструктура, гарантираща безопасността на превозите на пътници и товари. С изграждането на стратегическия коридор ще се осигури повишаване на качеството на разполагаемата инфраструктура. Това ще рефлектира в подобрен достъп до транспортни услуги за бизнеса и гражданите, вкл. подобрен достъп до здравеопазване, образование, административно обслужване и пр. Един такъв коридор със сигурност ще рефлектира и върху възможностите за участие в международната и вътрешната търговия. В международната търговия на страната ни основно място заемат страните от Европа, като най-големите партньори по внос и износ са Румъния, Турция и Гърция. Не на последно място очакваме значително увеличаване на производството в районите, през които преминава стратегическият коридор. Изграждането на стратегическия коридор „Север-Юг“ ще съдейства за подобряване на транспортната осигуреност на промишлените предприятия в тези райони. Това ще помогне за по-бързо пласиране и реализиране на произведените продукти и ще стимулира производителите да разширяват дейността си. Всичко това ще допринесе за повишаване на брутния вътрешен продукт, реализиран на глава от населението не само в тях, но и в страната като цяло. Какво бихте казали в заключение? Важно е да разберем, че съвременното геополитическо положение, успоредно с ускореното транспортно развитие на заобикалящите ни съседи, ни поставя в положение на страна, която бързо трябва да взима своите решения. Това е причината да съществува огромен риск България в близките години да се превърне в геополитическа дупка, поради ненавременни действия и пропуснати възможности. Настоящата ситуация на отворени граници на север и голям поток от туристи от тази посока, в комбинация с големия поток на стоки от югоизток, е повод да преосмислим наново приоритетите си в транспортно отношение в тази част на България и да не пропускаме възможности да реализираме коридор с трансевропейско и азиатско значение, като отново бъдем заобиколени. Стратегическият коридор, който от името БФТИ представих на конференцията, бе подкрепен от трима министри – Ивайло Московски, Николай Нанков и Николина Ангелкова. Той преминава от Истанбул, през Малко Търново, към Варна, Бургас – към Констанца, и с разклонение към Русе и Букурещ. Такава транспортна артерия би била ключов елемент от националната и европейската транспортна мрежа. От юг свързва основните източници на стоки и услуги – Турция и Близкия и далечен Изток, със страните на север, генериращи най-голямо количество туристическо движение и източници на суровини за широк спектър отрасли. Това движение би могло да премине по най-краткия път – през България, и именно, покрай Черно море. Изграждането на транспортен коридор, който от югоизток преминава през територията на България, продължаващ към страните от Черноморския регион, е уникална възможност да се оптимизират международните товарни потоци между Азия и Европа по суша и вода. Това е предпоставка да се улеснят и активират търговските връзки между страните от Централна Европа и страните по източните граници на ЕС, правейки свързаността много по-добра. Това значително ще подобри условията за туризъм и достъпност, перо, все по-развиващо се в последните години. По-добрите условия на придвижване със сигурност биха накарали още по голям брой хора от север – Румъния, Молдова, Украйна, Русия – да поемат на юг – към и през нашата държава – до Гърция и Турция. По-добрата свързаност също е предпоставка и за разширяване на контактите и обмена на идеи, ресурси и култура, както и за стимулиране на развитието на общ туристически продукт и общи програми за опазването на природните ресурси. Същевременно от юг през България би могло да премине основното движение на стоки и товари, а именно от Турция и Далечния Изток, не по-малко известно като „Пътят на коприната“. Както може би вече сте чули, напоследък много активно се говори за „Пътят на коприната на 21 век“. Новият път на коприната е инициатива на китайския народ, за финансиране на изграждането на инфраструктурни проекти. Скоро бе представена от Си Дзинпин - Генерален секретар на Китайската комунистическа партия . Представлява морски и сухоземен път, формиращи пояс. Интересното е, че сухоземният път в официалните публикации от Китай минава през България. Бихте ли маркирали основните ползи от реализацията на подобен проект? Анализите, които проведохме при проучването на транспортната артерия сочат, че при реализираното є се очаква значително увеличаване на бизнес-активността и туризма в Източна България и по направлението /Истанбул/ -Малко Търново – Бургас – Варна – Русе /Констанца/. Статистиката за 2016г. показва 16%ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България през периода януари - декември 2016г. спрямо същия

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==