Пътна и Транспортна Модернизация | издание 2017г.

33 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ èçäàíèå çà Ïúòíà è Òðàíñïîðòíà ìîäåðíèçàöèÿ Инж. Кацаров, какво е значението на транспортните коридори за развитието на страната ни? Това е една много обширнатема, ноще се опитам накратко да поясня защо е важно да имаме добре развити транспортни коридори. Да започнем с ролята на транспорта. За да можем да развиваме каквато и да е дейност,трябвадаможе да се осигури достъп, за предпочитане по най-бързия начин. Това може да стане чрез магистрали, жп линии, морски коридори. Всички тези видове транспортни коридори са изключително важни, за да се осигури достъп до всички места, където развиваме някаква дейност, където има отрасли, туризъм и т.н. Нека разгледаме как се извършва транспортът. Имаме транспортна мрежа, изградена от транспортни артерии. Много малко от тях са от висок клас, това са магистралите. Определен брой са по-среден клас и най- многобройни са ниският клас. Проблемът е, че за да стигнем от т. А до т. Б, нямаме непрекъсната артерия от висок клас. Нашите артерии от висок клас са разпокъсани от такива по-нисък клас, това води до неравномерно движение и забавяния, откоито ние губим. България е заобиколена от страни, през които минават транспортни коридори с много по-високо качество. И превозвачите предпочитат да ни заобикалят, макар, че си удължават разстоянията, но избягват по-лошата ни инфраструктура. Бихте ли очертали ключовите за нас транспортни коридори? Приоритетно е изграждането на транспортна артерия, която да поема трафика по Черноморието. Пътят в момента не е в състояние да поеме всички пътуващи, туристите все повече ще се ориентират към чужди курорти – Гърция, Турция. В наш интерес е този коридор Черно море – от северната ни граница до Малко Търново да е непрекъснат, да има връзка с Турция и Изтока. Друго важно направление е Север-Юг – коридор 4. Този коридор е най-късото разстояние между Дунавскиятранспортен коридор и Средиземно море. Към момента отделни елементи от трасето са в процес на изграждане и реконструкция. В годините различните участъци са с различен напредък. По продължение на направлението – Ботевград – София– Благоевград е изградена магистрала Хемус, магистрала Люлин и лот 1, 2 и 4 на магистрала Струма. От Сандански до Солун трасето вече е изградено като магистрала. Итук единствената стратегическа важна отсечка за цялостното му завършване е Кресненското дефиле (Лот 3.2 от АМ Струма). Успоредно с това развитие, докато бъдещето на цялата магистрала е поставено под въпрос, сърбите имат магистрала А1. Тя изцяло дублира нашия коридор 4, с тази разлика че техният коридор е почти изцяло изпълнен, съответно предпочитан. Коридор 9 – от Русе, през Велико Търново, Стара Загора и на юг към границата е проблемен, заради преминаването през Стара Планина. Този коридор също е приоритетен, но е далеч от реализация в близко бъдеще. Каква е причината все повече да се говори за транспортни връзки в посока „юг – север“? В годините, когатоБългария започва да изгражда своята магистрална инфраструктура, тогава тя политически и икономически е била ориентирана в посока Изток – Запад. Сега нещата са различни. ЕС и отворените граници на север и на юг водят основно развитие също в тази посока. Това налага необходимостта да се осигурят връзки, които да способстват за движението на товарите, пътниците и осъществяването на услугите в тази посока. Връзките „юг – север“, които минават през територията на България, понастоящем са слабо осигурени, което е причина успешно да бъдем все по-често заобикаляни чрез по-ускорено изграждащата се транспортна инфраструктура на нашите съседи. На конференцията по транспортна инфраструктура говорихте за нов стратегически коридор „юг-север“. Защо е важна реализацията на Нов източнобалкански транспортен коридор? Стратегическа е реализацията на Нов източнобалкански транспортен коридор Разговор с инж. Иван Кацаров, сдружение БФТИ

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==