52 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 3'2017 1:10 в полза на водата. Пулпът се добива със земесмукателни машини, транспортира се по напорни или безнапорни, открити или закрити проводи, и се полага в тялото на стената. При хвостохранилищата е характерно, че има сравнително малка интензивност на намиване. Те нарастват на височина много бавно, в продължение на години и десетилетия. Предимства на намивните стени са, че процесът на изграждане не зависи от климатичните условия, напълно механизиран е, влагат се малко средства дори при големи обеми материал и няма нужда от отбиване на води по време на изграждане. Като недостатъци могат да се посочат големият разход на вода, износването на помпените агрегати и проводите и разходите на енергия за транспорт на пулпа. Противофилтрационни устройства Филтрацията се свързва с определено ниво на водата в преградната стена. В напречен разрез представлява депресионна крива. Под нея показателите на почвата се влошават и се получава филтрационен натиск, който влошава устойчивостта на откосите. Така при големи скорости на филтрацията се поучават различни деформации. Има четири вида противофилтрационни устройства. Единият вид е с екран от глинести материали с коефициент на филтрация Кф=10-7÷10-8cm/s, като стената е от водопропусклива почва – баластра, пясък или глинест пясък. Друг тип устройство ползва непочвен екран от стоманобетон, асфалтобетон или синтетични материали. Трети вариант е с вертикално или наклонено ядро от глинести материали с Кф=107÷10-8cm/s, като страничните призми се изграждат от баластра, пясък или глинест пясък. И четвъртият тип е с диафрагми от бетон, асфалтобетон, полимерно фолио или метал, а страничните призми са като в предходния тип. Бетонните и стоманобетонни диафрагми, както и екраните, се изграждат от бетон с якост не по-малко от 20MPa и с водоплътност 0.02÷0.03 от действащия напор. Когато стената се изгражда върху водопропусклива основа, за намаляване на филтрацията се правят понури. Те са от глинест материал и представляват хоризонтално продължение на ядрото или екрана. Дължината им е (1÷1.5)Н, където Н е напорът на стената. Дебелината се определя от максималния допустим градиент на напора и не бива да е по-малка от 0.5м. става утаяване на хвоста и избистряне на технологичната вода, се изграждат водоподпорни преградни стени. Обикновено при хвостохранилищата е възприета технология на поетапно изграждане на земнонасипни и намивни подпорни стени. Първоначалната стена стига до определена кота, която да обезпечи поемането на хвоста в даден период от добива и обогатяването, след което става поетапно надграждане на стената за увеличаване капацитета на хвостохранилището. За изграждането на стените се използват местни земни материали (обикновено от кариерата) и съвременна мощна техника за добив, транспорт и уплътняване. Това позволява бързо изграждане дори на големи стени и заграждане на големи обеми. Насипните подпорни стени на хвостохранилищата се изграждат в трапецовидна или близка до нея форма. Ако височината е над 10-15m, страните на напречния профил са начупени, с по-полегат откос в долната част. Откосните отношения са функция от височината на стената и вида на използваните материали. Наклонът на откосите при земнонасипните стени е най-често в границите 1:2.2-1:3.5. Билото предпазва от преливане на вода при вълнение и може да се използва като път. Други основни елементи от напречния профил на стената са бермите и дренажите. Бермите предпазват въздушния откос от ерозия при интензивни дъждове, а дренажите увеличават неговата устойчивост. Броятна бермите по откосите се определя от височината на стената и укрепването на откосите. По въздушния откос се правят берми на всеки 15-20m от височината на стената. Те се изграждат с водоотвеждащи канавки с наклон 1-2%. На водния откос се прави берма под нивото на мъртвия обем за опора на бронята. Обикновено бермите са с ширина 1-3m. При проектирането на стените се разработват няколко варианта за вида на използваните материали и вида на противофилтрационните устройства и се сравняват стойностите им. При сравнението могат да използват и данни от вече построени аналогични стени. Използваните материали могат да включват глинест пясък, други видове строителни почви и баластра. Най-водоплътният материал се поставя в средата или във водния откос. Намивните подпорни стени се изграждат като пулпът се намива в тялото на стената. Това става с използване на хидромеханизация. Пулпът е с консистенция от 1:7 до
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==