водна инфраструктура 81 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 2'2017 Р Е К Л А М А ките от пречистване на отпадъчни води определя периоди, когаторазпространениетона утайки върху земеделската земя е забранено, например когато се ползват пасищата или се събира реколтата. Тези периоди, постановени в националната законодателна уредба, варират при отделните държави-членки. Посока на развитие Влияние върху управлението на утайките ще окажат промените в политиката в областта на изменението на климата и енергията от възобновяеми източници. Най-вероятно депонирането на утайки ще бъде постепенно забранено вследствие на въведените от EC ограничения относно депонирането на органичните отпадъци и нарастващото нежелание за тяхното обезвреждане по този начин. Третирането на утайки посредством анаеробно разграждане, самостоятелно изгаряне или друг термичен процес, с цел производство на енергия, както и рециклирането на получената пепел ще привлекат по-голямо внимание. Тук не трябва да забравяме и други предизвикателства, като например, че при директното оползотворяване на утайки в земедеим в съответните страни. По отношение на стабилизирането на утайките се счита, че методите за разграждане (анаеробно или аеробно) са най-разпространеното решение в ЕС. В частност, анаеробното стабилизиране се смята за най-използвания метод в държавите-членки, докато аеробното разграждане се прилага предимно в регионите с по-малки съоръжения за пречистване на отпадъчни води. В тези места, също така, по-голямата частотутайките са подложени на анаеробно разграждане. Компостирането и химичното стабилизиране или стабилизирането с вар са с по-малко значение, въпреки че все още се използват в няколко държави. В повечето случаи се изисква вторично стабилизиране на компоста с цел постигaне на необходимите изисквания за хигиенизиране/обеззаразяване. В някои от старите и новите държави– членки се използва дългосрочното съхранение. То представлява лесен и евтин метод за третиране на утайки, но изисква подходящ климат и големи площи. В повечето ПСОВ в ЕС се извършва обезводняване по механичен начин, вместо с изсушителни полета, които през последните години са предпочитан метод главно за по-малките ПСОВ и които все още се срещат в България. Преобладаващите техники за обезводняване са центрофугите и филтърпресите. Най-важниятпредставител на иновационните технологии сашнековите преси. Термичното сушене и сушенето със слънчева енергия също иматсвоето място в повечето европейски държави. В момента всички страни от ЕС (с изключение на Люксембург) използват тазитехнология на първия етап от третирането на утайки в съоръженията за изгаряне. През последните години изгарянето на утайки рязко се увеличи, но все още не е много разпространено в новите държави-членки на ЕС. За страните, които продължават да оползотворяватутайки в земеделието, Директивата относно утай- ɋɨɮɢɹ ɤɜ ɋɢɦɟɨɧɨɜɨ ɭɥ Ȼɨɫɢɥɟɤ Ⱥ ɬɟɥ ɮɚɤɫ H PDLO RႈFH#SLPJURXS HX ɉɥɨɜɞɢɜ ɭɥ ɉɟɳɟɪɫɤɨ ɲɨɫɟ ɬɟɥ H PDLO SORYGLY#SLPJURXS HX ɂɧɠɟɧɟɪɢɧɝ ɞɨɫɬɚɜɤɚ ɦɨɧɬɚɠ ɢ ɫɟɪɜɢɡ ɧɚ ɜɟɪɬɢɤɚɥɧɢ ɢ ɯɨɪɢɡɨɧɬɚɥɧɢ ɟɞɧɨɫɬɴɩɚɥɧɢ ɢ ɦɧɨɝɨɫɬɴɩɚɥɧɢ ɫɨɧɞɚɠɧɢ ɞɪɟɧɚɠɧɢ ɤɚɧɚɥɧɢ ɞɨɡɢɪɚɳɢ ɞɜɨɣɧɨɜɬɢɱɚɳɢ ɰɢɪɤɭɥɚɰɢɨɧɧɢ ɩɨɦɩɢ ɉɋ ɡɚ ɩɢɬɟɣɧɢ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɱɧɢ ɩɪɨɬɢɜɨɩɨɠɚɪɧɢ ɧɭɠɞɢ ɉɋɈȼ ɦɢɤɫɟɪɢ ɜɴɡɞɭɯɨɞɭɜɤɢ ɈȼɂɄ ȼɂɄ Ʉɂɉ ɂ Ⱥ ȿɥ ɞɜɢɝɚɬɟɥɢ Ɉɤɨɦɩɥɟɤɬɨɜɤɚ
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==