60 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 3'2016 щата височина на пълнежа да е 1,2m. Така се изравняватхидравличните съпротивления по дълбочина на пълнежа и по-бавно нарастват загубите от напор. Задържателната способност на двуслойните филтри се увеличава средно с 2.0-2,5 пъти от тази на бързите филтри. Увеличават се също скоростта на филтрацията и продължителността на филтроцикъла. В трислойните филтри филтърният пълнеж се състои от три слоя с различна плътност - антрацит, зеолит, пясък. Осигурява се по-добро разпределение на суспендираните частици в дълбочина на слоя и по-пълно използване на задържателната му способност. По-едрите частици се задържат в горните слоеве, а по дребните - в долните. По този начин се повишава качеството на филтруваната вода. Най-често използваният филтриращ материал във филтрите на пречиствателните станции е кварцовият пясък. За свободното преминаване на водата през филтърния слой е необходимо запълване на порите му до една четвърт от обема му, т.е. средно 100l/m3. В безнапорните бързи филтри на пречисвателните станции, когато се филтруват коагулирани води, количеството на задържаната утайка под формата на сухо вещество в 1m3 филтърен пълнеж е 1,0kg/m3 или 100l утайка с концентрация 10g/l. Посоченото количество на задържаната утайка като сухо вещество, определя „задържателната способност на филтъра“. С увеличаване на минералния състав на суспендираните частици, нараства и задържателната способност на филтърния пълнеж 6,0kg/m3. В напорните филтри, при филтриране на води със съдържание на карбонати и скорост на филтрация 10-20m/h, задържателната способност е 4,0-15,0kg/m² филтърна площ, а при съдържание на омаслен пясък тя е 10,0-25,0kg/m² филтърна площ. При втория основен процес - привличане на суспендираните частици, поради малките скорости на филтрация, се осъществява продължително взаимодействие - контакт на суспендираните частици - флокули с филтърните гранули. Между тях се появяват адхезионни и адсорбционни молекулярни сили на привличане. Извършва се прилепване на суспендираните частици около филтърните гранули и задържането им във филтриращия слой. В резултат на това се получава избистряне на водата. При третия основен процес задържаните суспендирани частици се откъсват от водния поток в дълбочина с намаляване на дебелината на филтърния пълнеж. Същите преминават във филтрата и влошават свойствата му. Появява се мътилка. Това се дължи на действието на хидродинамичните сили във филтруващия се воден поток - натрупване на частици в порите на филтърния слой и увеличаване скоростта на водния поток. Времето за появяване на мътилка във филтрата е известно като ”време на защитно действие на филтърния пълнеж”. То определя работата на филтъра - филтроцикъла. По този начин всеки филтър в пречиствателната станция се проектира с определен филтроцикъл до достигане на граничната загубата отнапор. Филтриращи материали Споменахме погоре, че нормалната работа на филтъра се определя от вида на заредения в него филтриращматериал. Последният може да бъде кварцов пясък, антрацит, гранит, керамзит, зеолит, активен въглен, органични смоли и др. Изборът на филтриращия материал зависи от свойствата на пи-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==