98 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 2'2016 на отклоненията за присъединяване на строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура, включителноабонатнистанции и разпределителни табла, независимо от категорията на съответния строеж, с обща дължина по-малка от 50 линейни метра и др. Необходимо е да отпадне и изискването за влагане на СО (не на рециклирани материали) за насипи и обратни насипи в строежите, финансирани с публични средства - първо, защото това не стимулира рециклирането на СО второ, защото трудно се доказва, че СО са подходящи и трето – тази дейност е дейност с отпадъци и подлежи на разрешителен режим по смисъла на ЗУО, което я прави трудно осъществима на строителната площадка. Трябва по-добре да се формулират и целите за влагане на рециклираните материали, например не като процент от общото количество на строителните продукти, вложени в строежа, а като процент от естествените скални материали и добавъчни материали за бетони и разтвори, които те да заменят. Поотношение на влаганетонарециклирани материали за направата на бетон, което би улеснило възложителите и строителите при изпълнение на целите за влагане, недоумяване буди фактът, че стандартът за бетон (БДС ЕN 206:2014) дава възможност за използване на рециклирани материали в бетони с клас по якост до C30/37, включително и когато са изложени на някои агресивни въздействия, а националното приложение БДС EN 206:2014/ NA:2015 наложи необосновано изключително рестриктивни условия – само за бетони с клас по якост до C15/20, с което на практика се елиминира възможността за влагане в конструктивни бетони. Наши изследвания още отпреди 15-20 години специфицират възможната употреба на трошен камък за бетон, а в страни като Дания и Нидерландия - бедни на естествени суровини, но богати на воля за опазване на околната среда, използването на рециклиран от бетон трошен камък е масова практика. Т.е. у нас, вместо да се постави стимул за рециклаторите да произвеждат качествени рециклираниматериали за бетон, се поставят бариери и рециклираният бетон се използва само за нискоотговорни приложения, т.е. стимулира сет.нар. „downcycling”, вместо, залегналия вСтратегията за кръговаикономика на ЕС подход за “upcycling”, т.е. материалното оползотворяванедаесвързаносвисокоотговорно приложение на рециклираните материали. Други предизвикателства са свързани със запознаване (но и осъзнаване) на участниците в инвестиционния процес с техните задължения и отговорности. Изключително активни Предизвикателства касаещи управлението на СО На първо място е необходимо да се усъвършенства системата за контрол върху управлението на СО – в момента има редица пропуски в нормативната уредба, например: липсва процедура в Наредба No 2 на МРРБ за въвеждане на строежите в експлоатация в случаите, когато не са изпълнени целите за материално оползотворяване и/или целите за влагане на рециклирани материали (за последното неизпълнение дори не е предвидена санкция в ЗУО); когато община е Възложител на премахване,тя сеявяваиорган, койтоодобрява ПУСО (първа конфликтна точка), и орган, който контролира изпълнението на ПУСО (втора конфликтна точка). РИОСВ също се явява (на практика) само регистратор, който евентуално (не е задължен) може да се самосезира и да прегледа входирания отчет за изпълнението на целите за материално оползотворяване на СО за даден строеж. Необходимо е да се прекратят порочните практики на нерегламентирано депониране на СО, както и да се регулира (с контрол на входящите отпадъчни потоци, с издаване на разрешителни документи и т.н.) дейността на т.нар. „депа за инертни отпадъци“, които всъщностне са депа (не плащатотчисления и затова имат много ниски входни такси), а извършватдейностипооползотворяване (например с код R10). Така, от една страна би се дала възможност строителите да продължат да предаваттаминертнитеСО, коетосеотчита за дейностпоматериално оползотворяване, а от друга – да се отчита оползотворяването на СО по този начин на национално равнище. Санкциите за нереглементирано изхвърляне и предаване на СО, както и санкциите за неизпълнение на целите за материално оползотворяване трябва да се завишат драстично, като се обвържат с количеството на СО и/ или със стойността на строежа. Налагатсеизмененияидопълненияивпосока облекчаванена строителния бранш–например да не се изисква ПУСО за премахване на сгради с паянтова конструкция; за строителство на сгради с монолитна носеща конструкция с РЗП, по-малка от 1000 кв. м; строителство на сгради със сглобяема носеща конструкция и сглобяеми ограждащи стенни и покривни елементи и преградни стени със сух монтаж и с РЗП, по-малка от 1500 кв.м.; за строителство на електропроводи, газопроводи и електронни мрежи, когато са изграждани в неурбанизирани територии или при изграждане в урбанизирани територии, когатоне се налагатдемонтажни или разрушителни работи; за строителство
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==