87 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 2'2016 рециклиране/екология Бихте ли описали възможностите за употребанарециклираниматериали от строителни отпадъци? Както споменах по-горе, основният „консуматор“ на рециклирани материали се явява подсектор „Пътища“. Рециклиран трошен камък може да бъде влаган, при условие, че има необходимитестроително-технически свойства, т.е. когато се явява равностоен функционален заместител на естествените материали, за редица цели: насипи и обратни насипи, подосновни пластове, пътна основа (в свързано или несвързано състояние), подобряване на свойствата на земното легло, дренажни работи, добавъчни материали за нискоякостен бетон и циментови стабилизации, топло и студено рециклиране на пътни настилки, временни пътища и др. В други съоръжения продуктите от рециклирани СО също могат да се използват като заместител (изцяло или частично) на естествените скални материали, например в габиони и матраци, покрития на спортни или паркови площи, улично строителство, благоустройствени дейности (засипки около кабело- и тръбопроводи и др.). Успешно се рециклира и железопътният баласт, макар и за по-нискоотговорни цели. Вмомента у нас, в сградното строителство, е възможно влагането само на рециклиран трошен камък (за дренаж или обратен насип), тъй като не се произвеждат рециклирани добавъчни материали за бетон (по БДС EN 12620:2002+A1:2008 или националнотому приложение БДС EN 12620:2002+A1:2008/NA:2015 ), макар че стандартът за бетон (БДС EN 206:2014) позволява влагане на рециклиран трошен камък до 50% в бетони с класове по якост на натиск до C30/37. Керамичните рециклирани добавъчни материали могат да се използват както за олекотяване на бетона, така и за декоративен бетон (с т.нар. „мита“ повърхност). Рамковата директива предвижда до 2020 г. да бъде постигната 70% степен на материално оползотворяване на СО. Каква е Вашата прогноза относно изпълнението натова изискване? Надявам се, че България ще съумее да постигне поставените цели (в противен случай страната я грози наказателна процедура от ЕК), въпреки че към 2009 г. страната ни е докладвала 0% материално оползотворяване на СО – предполагам, че това се дължи на несъвършенства в системата за отчитане, тъй като през 2009 г. в страната вече имаше инсталации за рециклиране на СО (например тази на площадката в кв. Враждебна в София), а много от СО се оползотворяваха в насипи. Асфалтобетонните отпадъци винаги са представлявали по-скоро вторичен ресурс, отколкото СО за депониране. Увеличава се броят на инсталациите за рециклиране и за подготовка преди оползотворяване, нарастват разрешителните завлаганенаинертни СО в насипи и на практика единствената дейност, от признатите дейности за материално оползотворяване, която не се развива, е подготовката за повторна употреба – например част от тухлите, керемидите, плочки, бордюри, панели, капаци и др., могатда се превръщат в строителни продукти със същото (или сходно) предназначение за влагане в строежите. За тях има пазар, но няма адаптирани системи за оценяване на съответствието. В момента няма публикувани официални данни за степента на оползотворяване на строителните отпадъци за 2014 и 2015 години, тъй като това не се изисква по ЗУО. Данни се предоставят само от НСИ, но аз имампритеснения относно адекватността на прилаганата методика. Реализацията на поставените цели е възможна, като се преодолеят недостатъците в нормативната система и като се създаде ефективен механизъм за контрол и налагане на санкции. Същевременно, в областите, където се генерират малки количества СО, и затова частните предприемачи не са уверени в икономическата целесъобразност на рециклирането на СО, е необходимо да се помисли за държавна и/или общинска подкрепа затази дейност. Липсата на рециклиращи инсталации води както до невъзможност за изпълнение на целите за материално оползотворяване – нереалистично е да се мисли, че Възложителите/ Строителите биха транспортирали СО на разстояния по-големи от 30-50 км, така и до невъзможност да се изпълняват целите за влагане на рециклирани материали – у нас кариерите за инертни материали са на разстояния, не по-големи от 50 км. Освен това, липсата на достатъчно инсталации води и до липса на конкуренция между тях, а този факт има няколко негативни последици – по-висока цена на рециклираните материали, ограничена гама от рециклирани продукти, което създава реален риск рециклираните продукти да нямат необходимите строително-технически свойства. Задължително е да се прилага селективно разрушаване, т.е. с отделяне на материалите и отпадъците по видове в максимална степен. Постепенно се натрупва национален опит при рециклирането на СО и влагането на рециклирани материали в строежите. В това отношение обаче браншовите организации като Българска стопанска камара и Камара на строителите в България, КИИП и КАБ, са длъжници на своите членове – те биха могли да възложатразработването на национални ръководства, в които както да се обобщи съществуващияту нас опит, така и да се популяризира опитът на напредналите европейски страни. В заключение, необходими са обединените усилия на всички участници в строително-инвестиционния процес и на другите заинтересовани страни (рециклатори, общински администрации и държавни и местни органи, законодатели и др.), за да бъдат преодолени трудностите по управление на СО, така че страната ни да постигне националните цели, наложени от Рамковата директива.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==