Списание ИНФРАБИЛД | брой 2, 2016г.

19 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 2'2016 пътна инфраструктура Като специалист по тунелно строителство, бихте ликазаликакво е състояниетонатунелните съоръжения в страната? Какво е мнението Ви за предстоящите ключови проекти на тунелни съоръжения – тунелът под Шипка, възможностите за преминаване през Кресненското дефиле при АМ Струма? Имам това преимущество да съм един отмалкото тунелни специалисти в България и съм добре запознат с особеностите и проблемите на тунелната инфраструктура. Радвам се, че отпадна дългияттунел, който трябвашепопредварителнипланове да се изгражда на АМ Струма. Решението не беше добро. Разбира се, няма невъзможни неща, можехме и да го построим, но тук се поставя въпросът на каква цена? И още, след като се построи, това съоръжение ще трябва да се поддържа. Тепърва трябваше да се обучават специалисти, които да работят със системи, с които до момента тук не е оперирано. По мои сметки средствата за поддържането на такъв тунел в годишен размер се равняват приблизително на средствата, необходими за поддържане на републиканската пътна мрежа. Така че, радвам се, че този процес беше спрян навреме и сега се работи по вариант за трасе, което е комбинация от мостове и по-къси тунели. За тунела под Шипка бих казал, че е едно добро пожелание. Преди повече от 40 години моята дипломна работа беше работен проект на тунела под Шипка, на база на работен проект на Пътпроект за тунел Габрово-Шипка. Този проектне се осъществи в продължение натези 40 години. Надявам се, че в скоро време ще се реализира. Има и известни проблеми, свързани с изграждането на този тунел, като отчуждаване на земите, защита на горския фонд, проблеми със запазване на екологичното равновесие и др. Освен това, за мен това е малко спорен проект, поради тази причина, че той не решава проблема с преминаването през Стара планина, при положение, че имаме на по-ниска кота един рехабилитиран, по-широк път – Хаинбоаз. И все пак, е хубаво този тунел да се построи. За останалитетунели в страната бих казал, че са относително малко, макар че сме планинска страна. Причината за това е, че винаги изграждането на подобни съоръжения е скъп процес и като строителство, и като поддържане. Има много тунели, които са в изключително лошо състояние. Такъв е примерътс двататунела във Велико Търново. Състоянието им е безобразно лошо, а са тунели рекордьори – на второ място по най-голямо разстояние между стените, което е 18 метра. Няколко думи за този програмен период 2014-2020 г. Кои са пътните проекти с приоритет, чието изграждане предстои? В този програмен период по ОП Транспорт основно е залегнало изграждането на АМ Струма. По думи на министъра на регионалното развитие и благоустройството – г-жа Павлова, с парите, спестени оттози проект, ще започне изграждането на магистрала Хемус и тунелът под Шипка. Много актуален е и проектът на АМХемус. Арх. Диков имаше предложение магистралата да не стига до Варна, а до Русе. Но на провелата се наскоро VIII-ма Национална конференция по пътища министър Павлова потвърди, че АМ Хемус ще стига до Варна, а отделно ще бъде изграден път Русе-Велико Търново, който ще е с магистрален габарит. В това предложение има логика, тъй като трябва да изградим оста БукурещСофия-Солун (респективно Атина). Друго важно, с голямо значение, което предстои, е магистралата Калотина-София, коятомалкоизостана във времето. И, не на последно място, Лот 3 на АМ Струма. Това в общи линии са макро програмите. Аз лично се надявам да продължат и европейските програми за развитиe на общинската пътна мрежа. Нейното състояние никак не е добро. А е почти равна по километри на републиканската. Само че там вече няма АПИ, в голяма част от общините няма пътни инженери, в някои общини ръководителите даже нямат нужното техническо образование, работи се на парче, много неща се изпълняватне по правилата. Тази порочна практика трябва да се прекрати. Хубавото в случая е, че правителството съзнава проблема и отпуска средства за общинската мрежа. Друг е въпросът как се извършва възлагането на поръчките, как се контролира този процес, как се изпълняват впоследствие и т.н. Но това, което искам да кажа, е че трябва да се постигне някакъв баланс между републиканската и общинската пътна мрежа. Започва програмата Региони в растеж, по която е предвиден ресурс от порядъка на 190 млн. евро за рехабилитация на републикански пътища. Хубавото е, че те са равномерно разположени в страната и, според мен, правилно са и подбрани, и ще се постигне известна хомогенност. Споделете очакванията си за развитието на транспортната инфраструктура? Аз мисля, че браншът се развива добре. Наблюдава се, че големите пътностроителни фирми вече притежаватмногомодерна пътностроителнатехника. Работи се по доста нови европейски технологии и това е гаранция за по-високо качество и по-къси срокове на изпълнение. Също така, АПИ започна да възлага по-дълги отсечки, при които е поизгодно технически да се инвестира в модерна техника и да се изисква високо качество. Има и доста голям брой млади инженери, които ще продължат работата на по-старото поколение. Да, проблем е, че и доста млади хора излизат навън. Но те ще останат, ако има работа. А аз мисля, че пътищата са перманентен източник на работа.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==