51 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ èçäàíèå çà Ïúòíà è Òðàíñïîðòíà ìîäåðíèçàöèÿ Така че, моето лично мнение е, че в стратегически план ние по-скоро печелим от това, че не внедряваме ИТС с много ускорени темпове. Бихте ли дали примери за успешни практики от други държави, които биха могли да бъдат от полза и да се реализират в нашите условия? Конгресът в Бордо беше много впечатляващ, когато говорим за успешни практики. Имаше невероятно количество доклади, лекции и презентации за проекти за ИТС. Стотици, даже, бих казал, хиляди са успешните практики. Особено много ме впечатлиха опитите на френскифирми, коитонаблягатна електромобилността, катотук включвам не само автомобили, а и велосипеди, малки бусчета и др. За мен, все по-сериозното навлизане на електромобилността ще е от голяма полза за това, което по-горе нарекох Mobility as a service. Да, наистина има много добри практики и решения, но основният проблем във всички държави е, че никъде няма изчистена цялостна концепция за това как ще се развият ИТС. Има малки проекти, те генерират решения, които се справят с конкретни проблеми. Но прилагането на отделни, самостоятелни, решения от ИТС, без те да бъдат обединени от цялостна обща идея, не решава основния въпрос – Каква би била умната мобилност след 15-20 години. Затова, както казах и в отговор на първия Ви въпрос, считам, че технологиите още са на етап, в който търсят своето място. И не е важно с колко и какви хардуердни решения разполага една страна, а дали има потенциала да ги управлява и обедини около една обща концепция. А сега на въпроса, кои практики биха могли да бъдатот полза и да се реализират в наши условия – категорично считам, че не е редно да внедряваме чужди практики. Да, разбира се, че всички елементи, част от ИТС, могат да се приложат и тук, но въпросът е има ли смисъл? Защото нашите условия са различни, специфични, и ако едно решение работи добре някъде в чужбина, то дали би работило добре и тук, дали си струва тогава инвестицията. В този ред на мисли, е по-добре да предложим наши решения, съобразени с нашите условия, да направим нещо ново, неприлагано до момента. С какви очаквания сте за бъдещото развитие на ИТС в страната? Аз съм умерен оптимист. Има заложен бюджет в новия програмен период за Интелигентни транспортни системи, и това в някаква степен ще е причина администрацията да работи в тази посока. За да има някакъв напредък, обаче, и видими резултати, е необходимо участниците в процеса - публичният сектор, министерства, агенции, браншови асоциации, да са обединени, за да се изготви единна стратегия за Смарт мобилност. И тя да засяга не само пътния сектор, а всички други сфери на транспортната инфраструктура. Ако пък това не се случи през тази или следващата година, такова забавяне може да се окаже в наша полза, тъй като технологиите се развиват и променят твърде бързо. местни фирми, и институции, а защо не и публичният сектор, които биха се заинтересували оттози проект. За мен проектът има голямо бъдеще. И макар да е все още в начална фаза, има потенциала да се превърне в устойчив модел за ефективно използване на ресурсите, които природата ни дава. Ще спомена и за още няколко тенденции, които ми направиха силно впечатление – развитие на електро мобилността и Autonomous Drive, или безпилотно шофиране. По време на конгреса видяхме примери на малки електро бусчета, които се придвижваха между халетата без шофьори. Има и други примери, където вече успешно се използват транспортни средства без пилот/шофьор. Ние, от БАИТС, имаме желанието също активно да работим в тази тематика съвместно с чуждестранни партньори, които вече работят в тази сфера. Пример за такава организация е холандската ИТС асоциация, която работи много активно за това страната да стане пилотна държава за тестване и въвеждане на Autonomous Drive. БАИТС вече има установени добри контакти с тях, които бяха затвърдени чрез подписването на меморандум за разбирателство на конгреса в Бордо. Подписахме този меморандум, защото считаме, че България също е много подходяща за провеждане на такива тестове, особено при изключително ниския трафик, който имаме в някои отдалечени от големите ни градове райони. Заявили сме желание да работим по този проект, обявили сме на нашите членове, надявам се, че съвместно с холандците може да излезе нещо интересно в тази посока. Какво бихте казали относнотемповете на внедряване на ИТС в страната? Мое лично мнение, без да ангажирам цялата асоциация, е, че темповете на внедряване не са много скоростни, да не кажа ниски. Освен петте проекта за Интегриран градски транспорт на големите ни градове - София, Пловдив, Варна, Бургас иПлевен, които имаха компонента ИТС, итя беше свързана основно с градскиятранспорт, не може да се говори за някакви други по-мащабни примери за внедряване на ИТС. Агенция пътна инфраструктура (АПИ) също направи няколко търга, с цел инсталиране на броячи за автоматично броене на трафика, което беше много положително като инициатива. Но за да отговоря по-точно на въпроса, трябва да го разгледаме в няколко аспекта. Ако се сравняваме с другите, например европейския или японския опит в тази сфера, то нашите темпове на внедряване на ИТС са много бавни. Но ако погледнем от гледна точка на това какъв етрафикътпо нашите пътища (интензивен само в някои големи градове и почти липсва в много райони на страната), няма нужда от прилагане на ИТС решения, каквито има например в Холандия, Америка, Япония и др. В този случай дори може да се каже, че е по-добре, че ние закъсняваме. Защото технологиите се развиват много бързо и ние ще имаме шанс да внедрим най-новите и модерни и икономични технологии, сравнени с това, което се е инсталирало преди 10-15 години.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==