42 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 7'2015 Замърсяване, вследствие на изхвърлянето на азотни съединения във водната среда, пряко или непряко, което води до последици, представляващи заплаха за здравето на човека, вреди на живите ресурси и на водната екологична система, руши съоръженията или възпрепятства други видове законна употреба на водите. В резултат от замърсяването на водата с нитрати във водните басейни се получава еутрофизация – натрупване на азотни съединения, предизвикващипреждевременно развитие на водорасли и висши видове растения, което нарушава равновесието на съществуващите във водата организми и води до влошаване качеството на водата. Законова рамка В План за опазване на водните ресурси на Европа, изготвен от Комисията, се посочва че за около половината от повърхностните води на ЕС е малко вероятно да бъде постигнато добро екологично състояние през 2015 г. В плана е предложен широк набор от инструменти за прилагане, възприети в програмата за общата стратегия за изпълнение на Рамковата директива за водите. Последната се прилага чрез няколко други Директиви, една от които е Директива 91/676/ЕИО (Нитратна директива). Тя е законодателната рамка за намаляване и предотвратяване замърсяването на водите с нитрати от селското стопанство. В българското законодателство изискванията на „Директивата за нитратите” са транспонирани в Наредба №2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. В изпълнение на изискванията на наредбата е разработена програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати в уязвимите зони. Мерките са задължителни за всички земеделски стопани на територията на нитратно уязвимите зони – райони, в които чрез просмукване или изтичане водите се замърсяватс нитрати от земеделски източници. Най-новотоопределяне на нитратно уязвимите зони е въведено със В съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 9.3.2015 г., относно Рамковата директива за водите и по-специално действия за постигане на статус „добро състояние“ за водите в ЕС, се посочва, че дифузното замърсяване оказва значително влияние върху 90% от районите на речните басейни, 50% от повърхностните водни обекти и 33% от подземните водни обекти в ЕС. Селското стопанство е основният източник на точково и дифузно замърсяване. Въпреки постигнатия известен напредък по отношение на намаляването на потреблението на минерални торове, са необходими още много усилия преди качеството на всички води в ЕС да стане достатъчно добро след десетилетия на непрекъснато влошаване. За постигане целите на Директивата държавите-членки разработват програми от мерки и препоръчителни практики, сред които и такива за намаляване замърсяването на водите с нитрати от селското стопанство. ТЕКСТ ВЕЛА ДИНКОВА Добри практики за опазване на водите от нитратно замърсяване
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==