34 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 7'2015 стоманобетонови траверси, наподобяващо монтажната технология на железопътните релси. Другият често използван вариант включва монолитни или сглобяеми стоманобетонни плочи, включително такива с предварително заложени релси, които позволяват придвижването на трамвая на нивото на самата улица. Напоследък обаче все по-голяма популярностдобива използването на “зелени” релси, заобиколени от тревни насаждения. Не е ясно защо чак сега се обръща внимание на природосъобразната алтернатива, при все четя епридружена с редицапредимства. Нещо повече – за пръв път е използвана в Ливърпул през далечната 1924 година. Уви, едва през последните 20 години “тревното” хрумване започва масово да се прилага в големите европейски градове. В САЩ и Азия също се правят опити за внедряване на технологията. През 2004 година Барселона и Дюселдорф почти едновременно озелениха значителни участъци оттрамвайните си линии. Оттогава вместо грозен и мръсен асфалт около релсите има свежа, полезна за градската среда и радваща окото трева. Първото “зелено” трамвайно трасе в България се появи в средата на август 2015 година. Новината бе посрещната възторжено от обществото, но за съжаление бе последвана от противоречива случка. В началото на септември линейка, бързаща за спешен случай, заседна в “зелените” релси и издълба огромни кални коловози, опитвайки се да излезе. Дискусиите по темата през следващите дни оформиха две основни насоки, по които и Столична община, и изпълнителите на проекта трябва сериозно да помислят, за да намерятверните отговори. Двете насоки се дефинират най-кратко с въпросите „къде” и „как”. Къде да има „зелени” релси в София? Кои са най-подходящите места? Защотоможе би “Рускипаметник” не е сред тях... Как се изпълнява озеленяването? Дали е съобразено с всички изисквания? Според експертите, ако на мястото е изградена добра дренажна система, няма как да възникне подобен “кален” проблем. (Най-използваният начин за затревяване е последователнотополагане наразлични пластове. Основният, най-долен слой, е едновременно носещи дрениращ, от уплътнен чакъл. Върху него се полага противокоренова мембрана, която се настила с около 40mm почвен субстрат, в който се засява тревната покривка.) на натиска, упражняван от автомобилния транспорт. Господството на автомобилите и автобусите обаче бързо бива застрашено от разкритията, направени през 70-те години на 20 век. Още тогава обществото се сблъсква с проблемите, които съпътстват употребата на машини, оборудвани с двигатели с вътрешно горене. Смогът и шумът карат хората да се замислят дали наистина нововъведенията са чак толкова перфектни по своята същност. Освен това, още тогава големите градове страдат от дефицит на места за паркиране. Всички тези неудобства принуждават градоначалниците отново да обърнат взор към трамваите. Взимат се находчиви решения, свързани с организацията на трамвайното движение и техническите характеристики на превозните средства. Повторният възход на този вид транспорт е налице - повечето от големите и модерни градове в световен мащаб разчитат тъкмо на него. “Зелените” релси по света и у нас Поради факта, че работи с постоянен електрически ток, а не с гориво, трамваят и до днес е сред малкото транспортни средства, които щадят природата. Неговото придвижване не води до замърсяване на въздуха - проблем, който става все по-наболял в световен мащаб. Ето защо е съвсем логично трамвайните маршрути в големите градове да се превърнат в “белите дробове” на булевардите, покрай които минават. Но как може да се случи това? Трамвайните линии биха могли да бъдат разполагани върху разнородни повърхности и посредством различни методи. Най-разпространено е стандартното поставяне върху
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==