градска среда 33 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 7'2015 Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А ти, жадни за исторически познания. Високоскоростното развитие на сфери от физиката като електричество и електротехника води след себе си логично, но все пак вълнуващо откритие. През 1881 година е построена първата пътническа електрическа трамвайна линия между Берлин и Лихтерфелд. Тя е собственост на компания, позната и до днес, а именно - Siemens. Четири години по-късно и американският изобретател Лео Дафт съвсем сам реализира същото постижение - електрическият трамвай започва да вози американски граждани в избрани населени места. Иновацията бързо обхваща различни краища на света, тъй като този начин на придвижване се оказва предпочитан от гражданите и съответно - доходоносен за компаниите. Но дали и България участва в “трамвайната революция”? Релсови привилегии за столичани В края на 19 век софиянци вече казвали “Ще се кача натрамвая”, но истината е, че така наричали на галено конския омнибус. Той правел курсове от Гурковски площад (сега пл. Света Неделя) до жп гарата, Княжево и Горна баня. Съвсем скоро след това - от 1 януари 1901 година - “истинският” трамвай огласява с гръмкия си звън градските улици. За изграждането на транспортната мрежа Софийска община се договаря с френското дружество “Марсилия” и белгийското дружество “Електрически трамваи”. Две години са нужни, за да може проектът да се превърне в реалност и маршрутите да се пуснат в експлоатация. София се доближава до облика на модерен европейски град благодарение на своите трамвайни линии - от гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад “Славейков”; Цариградската линия; Княжевската; Подуянската; Алабинската и други. Към днешна дата трамвайната мрежа в България има над 100-годишна история, но все още само София се възползва от предимствата на този вид електротранспорт. През 1904 година се планира изграждането на трамвайна мрежа в Пловдив, която да стига чак до Асеновград. По ред причини този проект остава само на хартия. Бурен възход и следвоенно падение на трамвая В световен мащаб се наблюдава бум на трамваите, които се използват дори в крайградски, междуградски и товарни линии. Този подем продължава до Първата световна война, когато целият свят претърпява сериозен икономически срив. След като обстановката се успокоява окончателно, трамваят продължава да се развива, но осезаемо по-бавно. Неговата слава на любимо превозно средство е сериозно застрашена, тъй като тогава автомобилите и автобусите вече заплашително завземат пазарни дялове. Не минава много време и трамвайните компании започват да изпитват трудности. Доходите им намаляват, а релсовият транспорт все по-трудно се придвижва в усложнената пътна обстановка. Предпоставките трамваят да бъде считан за остаряло и неудобно превозно средство, което няма място в модерните градове, са налице. В Париж градската управа решава да закрие всички линии през 1937 година, а в Лондон - през 1952 година. Трамвайните мрежи в много други градове също биват закривани или намалявани, а в някои случаи и заменяни с тролейбусни. Симпатичните грамадани с тиранти също трудно удържат
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==