рециклиране/екология 53 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 4'2015 подкрепа на рециклирането на пластмаса е продължителното є разлагане в природата, което варира според вида полимер и може да достигне до 300 години. Това означава, че след излизане от употреба на пластмасите, ако не се рециклират, те ще заемат място в депата за битови отпадъци столетия, като постоянноще се натрупватнови количества. Рециклирането на един тон пластмаса спестява 7.4 кубични метра пространство в сметището. Допълнителна причина за рециклиране на пластмаси е, че при разлагането им в природата се отделят токсични вещества. Тук, разбира се, важат и причините, валидни при стъклото и хартията. Пластмасата се произвежда отполимери, получавани отнефт и пригоден газ. Рециклирането є означава редуциране на употребата на тези суровини, както и намаляване на замърсяването и на енергийните разходи при ново производство. Особеност при тази група отпадъци е, че съществуват различни видове пластмаси – полиетилен висока и ниска плътност, полипропилен, поливинилхлорид, полистирен, полиуретан, полиизоцианурат, епоксидни смоли, фенолати и други. Всички те са различни по състав, структура и свойства, поради което не бива да бъдат смесване в процеса на рециклиране. В противен случай ще бъдат нарушени свойствата на новите продукти. Така че първият етап от рециклиране на пластмасите е сортирането им. Това става на сортировъчни площадки в близост до депата или до предприятията за рециклиране. След това еднотипните пластмаси се нарязват и смилат. Следват етапи на миене, ново разделяне на фракции и изсушаване. От рециклирани пластмаси могат да се произведат саксии, щайги, канализационни тръби, подови настилки, влакна затекстилната промишленост и други споделят, че на някои места по света добър ефект има депозитната система. Тя стимулира потребителите да връщат празните стъклени опаковки, катотака дори се избягва рециклирането, преминавайки направо към повторна употреба. Тук икономическите и екологичните ползи са най-големи. Такава система има и в България с бирените бутилки. Подобна схема обаче има и своите рискове. За да се стимулират хората да връщат бутилките, депозитът трябва да е достатъчно висок, което увеличава цената на продукта. Това може да насочи хората към продукти в алтернативни опаковки, което е нов проблем, особено ако са трудно рециклируеми. Когато стъклените опаковки са събрани за повторна употреба, разходите са свързани само с транспорт и препарати за спазване на хигиенните изисквания. Ако стъклото е събрано за рециклиране, най-напред се разделя по цветове – безцветно, зелено, кафяво. Това е необходимо, защото стъклото запазва цвета си след рециклиране. Изключение правят само стъкла, произведени по нови технологии, при които цветът се постига чрез допълнително поставянофолио, което се стопява при рециклиране. Ако всички стъкла бяха такива, нямаше да и ма нужда от разделянето им по цветове. Отделят се всички замърсявания. Производителите на стъклен амбалаж си имат изисквания за допустимо съдържание на примеси като метали, керамика и синтетични материали в общия поток стъкло за рециклиране. После стъклото преминава през трошачки, топене и обезцветяване или променяне на цвета. За целта се използват химични реагенти като боракс, калиев перманганат, цинков оксид, магнезиев оксид, кобалтов карбонат, титанов диоксид и други. След разтапяне на суровината в пещ, тя се формува. Използването на отпадъчно стъкло в производството на ново намалява замърсяването на въздуха с азотни окиси, прах и въглероден диоксид, намалява потреблението на вода в производството и отпадъците от добива на суровини. Рециклиране на пластмаса Основателна причина за рециклирането на пластмаса е фактът, че тя съществува в големи количества в нашите ежедневни отпадъци. Всеки ден използваме пластмасови чаши, бутилки, кутии и торбички. Пластмасови са голяма част от играчките, опаковките на козметика, препарати, храни и други стоки. Пластмаси има и в електроуреди, в автомобили, в изолации и в дограми. Друг факт в
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==