46 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 2'2015 полезните практики; наличните сензорнитехнологии трябва да са свързани с предписанията за качеството на водите; технологиите и практиките следва да се разработят, за да могат да управляват големи количества данни и да ги превеждат в информация за оперативни процеси. Доказано е, че в момента, контролът на качеството на водата все още е доминиран от лабораторен анализ на взети проби. Сензорите са достъпни само за много ограничен брой параметри и често не отговарят напълно на нуждите на потребителите. По този начин, изискванията за мониторинг на качеството на водата не са спазени поради разходите за инфраструктура и поддържане на конвенционалните сензорни модели. Модерните автономни платформи, способни да изпълнят сложни аналитични измервания в отдалечени места, все още се нуждаят от индивидуална мощност, безжична комуникация, процесор и електронни преобразуватели, заедно с редовни посещения за поддръжка. Следователно разходите за тези системи са прекалено високо, а пространствената плътност и честотата на измерванията са недостатъчни, за да отговорят на изискванията. Интересът към използването на полеви измервания произтича от необходимостта да се осигурят бързи оценки на място, които могат да обхващат по-голям географски обхват, докато се анулират голяма част от разходите, забавянето във времето и въпросите, свързани с целостта на пробата, асоциирана с традиционните лабораторно базирани методи. Сензорите и системите за онлайн наблюдение могат да имат много ползи за водните дружества. Възможни приложения са защита на входа, контрол на операциите, сигурност, както и предоставяне на информация на клиентите. Въпреки, че сензорите на пазара се увеличават, ефективно прилагане във водните дружества не е реализирано специално за тези сензори на базата на химични или биохимични процеси за откриване. Има няколко причини за липсата на осъществяване, не на последно място поради това, че сензорите не са в състояние да отговарят на практическите нужди и разминаване в схемите за проверка. Също така, лошите връзки между наличните сензорни технологии и наредби за качеството на водата може да бъде допринасящ фактор Предварителните резултати за наблюдение на място на нивата на фосфор в пречистената отпадъчна вода валидиратпотенциала на микровълновите сензори за мониторинг на качеството на водата в реално време. Поради това, комбинацията от сензори, базирани на микровълнова технология, с вече разработени и тествани подходи за откриване на фосфати и нитрати, обсъдени погоре, образуват нова платформа за онлайн наблюдение от мулти-сензори, което може да осигури решение на пъзела, на който досега липсваше ключов компонент. Наличните до момента мулти-сензорни системи дават само приблизителна оценка на състава на водата. Изкуствените невронни мрежи, които обикновено са част от тези системи, се нуждаят от специално разработен софтуер. Различните времена за реакция на всеки компонент от системата също са проблем, т.е. сензорите за различни замърсители могат да представляват проблем в случай на внезапни промени в състава на отпадъчните води. Въпреки, че тези системи са обещаващи, те са надеждни само за кратък период от време и се нуждаят от по-нататъшни изследвания и развитие. Горният анализ на наличните технологии показва, че поради матрицата от комплексни замърсители и като цяло враждебната среда, липсата на точни, рентабилни и здрави сензори, автоматизацията на пречистване на отпадъчни води и системи за мониторинг остава предизвикателство. При разработването на система за наблюдение на вода в реално време, трябва да се вземе предвид, че оборудването за наблюдение трябва да отговаря по-добре на практическите нужди на водоснабдителните дружества, трябва да бъде лесно за експлоатация и поддръжка; схемите за проверка трябва да съответстват достатъчно на
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==