91 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 6'2014 рециклиране/екология документация. Следва утвърждаването на Плана. Кога влизат в сила изискванията? На 13 юли 2012 г. влезе в сила изцяло новия Закон за управлението на отпадъците, с който е транспонирана Рамковата директива за отпадъците. Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали влезе в сила на 13.11.2012 г., но за голяма частот изискванията беше оставен гратисен период до 14.07.2014 г. Изискванията за разработване на ПУСО са вече в сила от 14.07.2014 г. Кои са задължените лица според новите промени? Законодателят е приел съвсем правилно, че отговорността при управлението на строителните отпадъци, включително и за разработването на Плана е на Възложителя на СМР. В процеса на договаряне за възлагане на СМР и/или премахване на строеж възложителят може да определи отговорно лице за изпълнение на плана за управление на СО за съответния строеж или да възложи задължения към участниците в строително-инвестиционния процес за спазване на изискванията за изпълнение на целите за рециклиране и оползотворяване на СО и за влагане на рециклирани строителни материали и/или оползотворяване на СО в обратни насипи. Кои институции (органи) осъществяват контрола и съгласуването на плановете? Утвърждаването сe извършва от различни компетентни органи в зависимост от самия проект: 1. за строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект - като част от процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията от органа, отговорен за тяхното одобряване; 2. за обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект - от кмета на община или оправомощено от него длъжностно лице, на чиято територия се реализира проектът. Отчетът за неговото изпълнение се предоставя на органа, одобрил проекта и в РИОСВ, на чиято територия се извършват СМР. Каква е готовността на България да изпълни законовите изисквания? Отвлизането в сила на законовите изисквания, както стана ясно почти две години преди изискването за прилагане на ПУСО, се проведоха множество разяснителни кампании, също и различни обучения имащи за цел да подготвятвъзложителите на СМР, попадащи в приложното поле на ЗУО и Наредбата за строителните отпадъци, така че да могат да изпълнят задълженията си при управление на строителните отпадъци. Тъй като експерти от нашия екип са участвали и са били лектори на такива обучения, мога да кажа, че те се радваха на сравнително голям интерес. Директивата, съответно ЗУО изискватОбщините да адаптират общинските наредби касаещи дейностите с отпадъци, посочвайки начините на осъществяване на контрол при извършване на СМР. Самото изискване за прилагане на ПУСО и най-вече доказване на неговото изпълнение, след приключване на СМР, са мерки за изпълнение на европейските изисквания за целесъобразнотретиране на строителните отпадъци, намаляванетонатяхното количество и вреда и най-вече осигуряване на тяхното рециклиране и оползотворяване чрез обратното им влагане в строителството и в строителните материали. Обаче, въпреки усилията на Държавата и различните организации да подготвят операторите за прилагането на новите нормативни изисквания, смятам че Строителният бизнес не е готов да ги изпълни. Освен все още масовото непознаване на тези нови изисквания, в България страдаме от липса на достатъчно инсталации, които да приемат за третиране с цел оползотворяване строителни отпадъци и да ги връщат за реизползване в строителството. Единични са практиките по рециклиране на строителните отпадъци, въз основа на разрешителни документи, каквото е изричното изискване на ЗУО и Наредбата. Много фирми по един или друг начин осъществяват оползотворяване на някои от строителните отпадъци, в своята практика, но без наличие на такива разрашителни, което за съжаление е незаконно. Също така освен изискването да се рециклират образуваните от строителство и разрушаване отпадъци, бизнесът в България, по мое мнение, не е готов да отговори и на изискването за влагане на рециклирани, отпадъчни съставки в новите строителни материали, с които се извършват строителните работи. По мнение на български строителни специалисти такова влагане е невъзможно за много материали, но това задължение е ясно застъпено в новите нормативни изисквания и процента на задължително влаганите рециклирани съставки в строителните материали расте с всяка година. Все още българските фирми не са склонни да плащат и не отделят средства за последващо третиране на отпадъците, най-вече за тези, които немогатда бъдатоползотворени. Все още забравяме да прилагаме принципа: Замърсителят плаща, т.е. Този, който образува отпадъка, е отговорен за неговото законосъобразно управление и заплащане на разходите за това. И накрая, макар тази мярка да е след изчерпване на всички други възможности, нямаме достатъчно депа отговарящи на европейските изисквания и площадки за съхраняване на строителните отпадъци, на които те да бъдат законно съхранявани до понататъшно оползотворяване или обезвреждане. Не са налични инсталации, с достатъчен капацитет за третиране на опасните отпадъци от строителството.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==