88 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 6'2014 бързо след поставяне в биореактора, но подходящият дизайн би предотвратил натрупването на твърди вещества по мембраната повърхност и блокиране на порите. Има две основни конфигурации на мембрани, които са показали особена ефективност в това отношение. При едната мембраните са във вид на влакна, подобни на спагети, с куха сърцевина, а при другата са плоски ленти, покрити с мембранни листове от двете страни. И двете конструктивни решения позволяватоптималноотмиване на повърхността намембраните чрез въздушен поток. Това води до по-малка необходимост от поддръжка и по-дълъг експлоатационен живот на мембраните. Потопени, частично потопении проточни биофилтри Фиксирани и потопени в биореактора биофилтри, изработени от керамика, пластмаса или метал, освен за филтриране, служат за среда, за което се закрепва филма от биомаса, разграждаща органичните замърсители в отпадъчните води. Проектите за потопени филмови системи варират в широки граници, но се разделят в две основни категории (макар че някои системи могат да комбинират и двата метода). Първият е система, при която носителят се премества по отношение на отпадъчните води с последователно потапяне на филма и излагане на въздух, а вторият е стационарен и варира дебита на водите, така че филмът е последователно потопен и изложени на въздух. Във водната среда става адсорбцията на замърсителите върху активната утайка, а във въздушна – аеробната асимилация. В двата случая, биомасата трябва да бъде изложена на действието и на отпадъчните води и на въздуха, за да настъпи аеробното асимилиране. По-просто устроените системи са със стационарни медии и разчитат на непостоянно изпомпване на водата, за да има редуване вода/ кислород. При системите с движеща се среда обикновено се използватвъртящи се на хоризонтална ос дискове, като 40% оттях във всеки един момент са потопени в водата на реактора. Валът на дисковете се върти със един или два оборота на минута. При поточните модификации на биофилтри отпадните води постоянно текат през биреактора с активни микроорганизми. Тук се разчита не на филм от активна утайка, а на суспендирани в отпадъчната вода бактерии. Аеробните условия се осигуряват чрез аерираща система, която вкарва въздух/кислород в реактора и заедно с това осъществява разбъркване. Тези системи могат да работят с дъчни утайки, съдържащи окислен материал. Като цяло пречистването с активна утайка включва: аериращ резервоар, където въздух (кислород) се впръсква и се смесва напълно с отпадъчните води; утаечен резервоар (избистрител) за гравитационно отделяне на утайките и дезинфекцираща система. Част от отпадъчната утайка се връща към резервоара за аерация, а останалата се отстранява за по-нататъшно третиране. Мембранните биореактори предлагат друг тип съоръжения за аеробно третиране. Те използват биофилтри – филтърни структури, покрити с ципа от колонии аеробни микроорганизми, през които се филтрират отпадъчните води. Органичните замърсители се адсорбират и минерализират върху покритието от активна утайка, с което тя постепенно нараства. Когато тя вече не е достатъчно ефективна, се изнася от процеса. Като недостатък тук може да се посочи задръстването на биофилтрите при органично замърсяване по-голямо от предвиденото. Този недостатък е отстранен при новите конструктивни решения. Модерните мембранни биореактори за преносимите пречиствателни станции съчетават една от най-старите, усъвършенствани и изпитани технологии за третиране на отпадъчни води с най-новите. Пример за това е станция, комбинираща модул за действие на активната утайка с подобрени в ефективността си утаители. Основната работа на мембраните е конвенционална биологична обработка, окомплектована с полупропусклива бариера, която не допуска суспендираните вещества да се освободят от биологичния реактор. Полупропускливата бариера обикновено е конструирана отпластмаса като PVDF (поливинилиден флуорид), PES (полиетерсулфон) или PVC (поливинилхлорид), перфорирани с безброй отвори, по-малки от размерите на суспендираните твърди частици. Тези материали правят мембраните по-устойчиви на водно налягане и замърсяване от традиционните биофилтри. За разлика отконвенционалните станции с активнаутайка, съвременнитебиореактори за преносими ПСОВ успяватчрез по-малко етапи втехнологичния процес да осигурятнужното качество на преработените отпадни води. Това означава и по-малко възможности за оперативни грешки и повреди в оборудването, което Ви спестява пари и време. Пречистените, третирани води се изтеглят през отворите или под действие на гравитацията или с помощта на помпа. Както споменахме, полупропускливите мембрани се задръстват
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==