58 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 4'2014 Източници на замърсяване на въздуха Източниците на замърсяване се разделят в две големи групи, в зависимост от произхода – естествени и замърсители в резултат на човешката дейност. Сред естествените източници са: вулканичната дейност, минералните извори, горските пожари, процеси на гниене, процеси под земната повърхност. В резултат на човешката дейност най-големи замърсители са: моторните превозни средства, фабрики, заводи и промишлени предприятия, горене на дървесина за отопление, петролни станции, органични отпадъци, които освобождават метан и др. Частиците, отделяни в атмосфери от различни замърсители, са малки, в течно или твърдо агрегатно състояние, суспендирани в атмосферата. Обикновено се класифицират в две основни групи в зависимост от техния размер: PM10 включва частици между 2.5μm (микрометра) и 10μm. Примери за такива груби частици са дим, прах и мръсотия отфабрики, селското стопанство, пътищата, а също и плесенни спори и цветен прашец. PM2.5 покрива фини частици, които са с размер по-малък от 2.5μm. Пример за такива частици са токсични органични съединения или тежки метали, произведени от леки автомобили, изгарянето на органични вещества, както и вещества, отделени от топене и обработка на метали. Тези вредни частици може да доведат до сериозни вреди за човешкото здраве, тъй като може да попаднат в дихателната система. Вредните частици, които се съдържат в големи количества в атмосферата, може да предизвикат здравословни проблеми. Замърсителите в атмосферата, в резултатна автомобилниятранспорт, в резултат на слънчевото греене и високата влажностна въздуха при липса на вятър, образуват фотохимичен смог – явление характерно най-вече за големите градове с интензивен трафик. При фотохимичния смог се образуват и вторични токсични вещества с окислително действие - азотни окиси, озон, водороден прекис, формалдехид, пероксиацетилнитрат, полициклични ароматни въглеводороди и други, които може да доведат до различни заболявания: алергии, болести на дихателните пътища, намаляване на имунната защита на организма и др. NOx газове, получени чрез реакцията на азот и кислород във въздуха, по време на горене, се отделят при много високи температури. Това се случва в автомобилните чен. Получава се при непълното изгаряне на въглища, природен газ и дървесни материали. Автомобилите също произвеждат въглероден оксид. Въглеродният диоксид (CO2) в по-големи дози затруднява дишането на животните и човека. Натрупването на този газ в атмосферата води и до общо затопляне на планетата (парников ефект). Серният диоксид (SO2) е безцветен газ, който е продукт от вулканични изригвания и различни индустриални процеси. Обикновено при изгарянето на въглища и петрол се отделя серен диоксид. Ако впоследствие серниятдиоксид се обогати с кислород и протекат реакции с вода водят до получаването на H2SO4 (сярна киселина) и киселинни дъждове. Азотният диоксид (NO2) е отровен газ с остра задушлива миризма и кафяво-червен цвят. Разтваря се добре във вода. NOx се отнася до два вида газ - азотни оксиди (NO) и азотен диоксид (NO2). Когато азотът се освобождава в атмосферата по време на горене, той се свързва с кислородните атоми и така се получава азотен оксид (NO). Той допълнително може да се свърже с кислорода и да се получи азотен диоксид (NO2). Азотният оксид не се счита за опасен за здравето при допустими концентрации в атмосферния въздух. Но високите концентрации на NO2 може да предизвикат възпаление на дихателните пътища. Може да се увеличи рискът от респираторни заболявания, намаляване на белодробната функция и да влоши действието на други алергени. Високите нива на замърсяване с NOx могат да имат негативен ефект върху растителността, причинявайки вреди по листата или спиране на растежа на растенията. NOx газовете също така са причина за образуване на смог и киселинни дъждове.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==