Списание ИНФРАБИЛД | брой 4, 2014г.

50 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 4'2014 се взаимното отблъскване на частиците и те се обединяват. По-големите агрегати се отделятчрез утаяване илимеханичнафилтрация. Основни коагуланти са алуминиев сулфат, алуминиев хлороксид и железен хлорид. Флокулацията пък увеличава локалната концентрация на частици и колоиди с дестабилизиран повърхностен заряд и образува агрегати – флокули (люспи). За разлика от коагулацията флокулацията изисква бавно разбъркване, за да могат флокулите да достигнат оптимални размери за по-нататъшното утаяване и филтриране. В тези процеси е изключително важно точното дозиране на реагенти, тъй като предозирането им може да доведе до дестабилизиране и намаляване размерите на агрегатите, което от своя страна затруднява отделянето им. При флокулацията се изисква и намаляване на pH (киселинно-алкалната реакция на разтвора) – подкисляване, което също изисква прецизно дозиране на pH регулиращите реактиви. След първичното отстраняване на примеси често се налага да се премахне желязото и водата да се обеззарази. Има много начини да се реши този проблем, но един от най-често използваните методи е първично хлориране на водите. Чрез него не само ще се отървем от органичните замърсители и от микроорганизмите, но и напълно ще отделим разтворените соли на двувалентните желязо и манган. Реактивът в случая е натриев хипохлорид, съдържащ не по-малко от 190г/л активен хлор. По-рано поради ниската точност на дозиращите системи се налагаше използване на силно разредени разтвори на натриев хипохлорид. Това изключително усложняваше процеса, тъй като трябваше да се създава отделен възел за подготовка на реагента. Днес, благодарение на цифровите дозиращи устройства (с точност ±1-2%), този проблем се решава и процесът лесно се автоматизира. Повечето промишлени технологии изискват води с понижена твърдост, т.е. с ниско съдържание на разтворени соли като калциев и магнезиев хидрокарбонат. При обикновени условия тези соли са разтворени, но при нагряване протича химична реакция с отделяне на въглероден двуокис и утайка от неразтворими карбонатни соли. Те много силно влияят на качеството на технологичния процес. Попадайки в тръбопроводите, такива соли образуват трайни отлагания, които намаляват проходното сечение на тръбите. Така се намалява дебитът, настъпва нужда от повишаване на налягането, за устройства, ще ви помогнат да получавате работна течност с точно определен състав по всяко време и на всеки производствен етап. Предимства на автоматичните дозиращи системи са много, и вероятно ще се убедите, че без тях едно производство днес не може да е конкурентоспособно. Кога и колко важно е точното дозиране? Днес повечето типове водоподготовка на един или няколко етапа от процеса включват химична обработка на работните флуиди, т.е. добавяне на различни реагенти. Един от начините за повишаване ефективността на системите за водоподготовка е на всички етапи да се използва съвременно прецизно оборудване, което позволява минимизиране на емисиите в околната среда и значително намаляване на разходите за пречистване на води. Изключително важен аспект от пози проблем е дозирането на необходимите спомагателни реагенти за пречистване и предоставяне на вода със зададени параметри. Както знаем, в природата водата не може да се нарече „чиста”. Тя винаги съдържа в едни или други пропорции минерални соли, органични вещества и суспендирани фракции. С още по-голяма сила това важи за промишлените отпадни води. Различните технологични цели изискват различна степен на пречистване на водата. Има и общи параметри, като например отсъствие на неразтворими частици, корозивни и вредни химически замърсители. С цел да се постигне съответствие с тези условя се прилагат различни методи за третиране на водите. За първична преработка се използват аериране и механична филтрация, а за по-пълно пречистване – йонообмен и мембранна филтрация. Във всеки етап на пречистване на водите трябва да се въведат допълнителни реактиви, като флокуланти, коагуланти или вещества, подтискащи образуването на утайка. Ако технологичните условия изискват това, вече пречистената вода се обогатява със специални добавки. Като цяло целта на химическата преработка на водата е да се промени състава й до постигане на определени стандарти. В първичната химическа обработка се включват два основни процеса – коагулация и флокулация. Те позволяват отстраняване на фини суспендирани частици, колоиди и микроорганизми. При коагулацията се променя заряда на частиците и колоидите във водата. В резултат се променя повърхностният заряд, намалява

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==